AI снимкаТиквичков кекс с шоколад и лешници
Сочен кекс с настъргани тиквички, лешници и натрошен черен шоколад, с лимонено-кардамонова глазура.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 100 г Масло стайна температура
- 250 г кафява захар
- 1 ч.л. ванилова захар
- 3 бр. Яйца
- 250 г Брашно
- 3 ч.л. Канела смляна
- 1 ч.л. Бахар смлян
- 1 ч.л. Кардамон смлян
- 2 ч.л. Бакпулвер
- 1 ч.л. Сода бикарбонат
- 0.5 ч.л. Сол
- 350 г Тиквичка едро настъргана
- 125 г Лешници едро нарязани
- 100 г Черен шоколад едро нарязан
Лимонова глазура с кардамон
- 150 г Масло
- 150 г пудра захар
- 1 ч.л. Кардамон смлян
- 1 бр. Лимон настъргана кора
- 150 г Крема сирене
- 15 бр. Лешници едро нарязани
Стъпки
Разбийте маслото, кафявата захар и ваниловата захар до пухкавост.
После добавяйте яйцата едно по едно, като разбърквате добре всяко едно.
Смесете брашното, подправките, бакпулвера, содата и солта и ги пресейте в тестото.
Добавете тиквичката, лешниците и черния шоколад.
Разбъркайте добре тестото и го изсипете в намазнена отваряема форма с диаметър 20 см, с хартия за печене на дъното.
Печете кекса в загрята фурна на 175°C (конвекция) около 45 минути, докато е напълно готов.
Оставете кекса да се охлади леко във формата, после го прехвърлете върху решетка.
За лимоновата глазура с кардамон разбийте добре маслото, пудрата захар, кардамона и лимоновата кора, после добавете кремата сирене.
Украсете напълно изстиналия кекс с глазурата и лешниците.
Това не е "тиквен хляб" в американски стил и не е класически бял кекс. Тиквичката тук не дава вкус – дава влага. Настъргана едро, тя пуска сок бавно, докато кексът се пече, и не позволява на тестото да изсъхне, въпреки че вътре има доста подправки, които иначе биха "изпили" влагата. Затова тиквичката е едро настъргана, а не на ситно ребро на терката – ситно настъргана би се разтворила в тестото и би пуснала сока си наведнъж, преди да влезе във фурната, и после кексът ще е влажен на дъното и сух отгоре.
Дали ще се получи, зависи от две неща: баланса между мокро и сухо тесто и момента, в който спираш печенето. Тиквичката носи вода, брашното и подправките я поемат – ако претеглиш на око и сложиш "горе-долу" тиквичка, рискуваш или прекалено влажно тесто, което не се вдига, или прекалено сухо, което няма причина да е кекс, а не бисквита.
Готовността не се мери по часовника, а по клечка или нож, забит в средата – ако излиза с мокро тесто по себе си, рано е; ако излиза чист или с няколко влажни трохи от шоколада, готово е. 45 минути е долна граница, не присъда – домашните фурни се различават с 10-15 градуса една от друга дори на еднакво зададена температура, затова по-важно е какво виждаш през стъклото, отколкото какво показва бутона.
Глазурата отгоре не е декорация за красота, а баланс на сладкото – кексът е тежък, подправен, плътен; кремсиренето с лимонова кора реже тази плътност с кисело и свежо, както киселото мляко реже мазното на трапезата. Без тази кисела нотка кексът би уморил на третото парче.
Маслото за тестото трябва да е наистина стайна температура, не студено от хладилника и разбито насила – студеното масло не задържа въздух при разбиване със захарта, а точно този въздух е частта от "бакпулвера", която идва безплатно. Ако нямаш търпение да го извадиш навреме, свали го на тънки резени – омекват за десет минути, не за час.
Яйцата се добавят едно по едно, защото маслено-захарната смес е емулсия – ако изсипеш и трите наведнъж, тестото "се пресича", мазнината се отделя от водата в яйцата и после никакво бъркане не го прибира обратно гладко. Едно по едно, с разбъркване между всяко, емулсията издържа.
Содата и бакпулверът правят различни неща, затова са и двата вътре – содата реагира с киселото (от тиквичката, донякъде) и вдига тестото бързо в началото на печенето, бакпулверът работи по-бавно и през цялото време на престой във фурната. Ако сложиш само едно от двете, кексът ще е или плосък в средата, или ще се вдигне рано и после ще седне обратно.
Лешниците – ядка на избор по традиция, не по задължение. Важното е ядката да е твърда и да издържи печене без да изгоря до горчиво – орех би свършил работа също, бадем също, но бадемът е по-сух и по-малко "съзвучен" с канелата и кардамона в тестото. Шоколадът едро нарязан, не на ситно – ситно се разтваря напълно в тестото и изчезва, едро оставя джобчета стопен шоколад, които усещаш при хапка.
Канела, бахар, кардамон заедно звучат като подправка за компот, не за кекс – мит е, че тиквата/тиквичката "иска" само канела. На практика тиквичката няма почти никакъв собствен вкус, затова подправките носят целия характер на кекса; ако нямаш бахар, замени с карамфил на върха на ножа – идеята е тежка, топла подправка, не конкретното име.
Кремсиренето в глазурата избери обикновено, не нискомаслено – нискомасленото е по-водно и глазурата се разтича, не стои на кекса. Лимоновата кора настърган само жълтата част, бялото под нея е горчиво – това е дефектът, който повечетo хора правят с терка, настъргана прекалено навътре.
За шопска маса този кекс не отива като десерт след основно ядене същия ден – е тежък, подправен, с шоколад. По-добре е за следобед, с чаша кафе или чай, отрязан на по-малки парчета, защото е плътен и наяждащ въпреки размера си.