AI снимкаРулца от тиквички с песто, рикота и лингуине
Рулца от тънко нарязани тиквички, пълнени с рикота, спанак и песто, запечени в доматен сос и поднесени с лингуине.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 2 бр. Тиквичка нарязани на тънки филийки надлъжно
- 3 скилидка Чесън пресован
- 800 г Белени домати на кубчета, консервирани
- 2 връзка Босилек едро нарязан, пресен
- 250 г Рикота
- 1 бр. Яйца
- 100 г Спанак
- 1 ч.л. Риган сушен
- 75 г Песто
- 200 г Моцарела прясна
- 10 г Масло за намазване на формата
- Сол
- Черен пипер пресен, смлян
- 400 г Лингуине
- 4 скилидка Чесън ситно нарязан
- ½ ч.л. Люспи чили
- 3 с.л. Зехтин
- 50 г Пармезан
- Сол
- Черен пипер пресен, смлян
Стъпки
Поставете тиквичките в топлоустойчива форма и ги залейте с вряла вода. Веднага отцедете водата и подредете филийките върху чиста кърпа.
Смесете чесъна, нарязаните домати, половината от босилека, солта и пипера и ги изсипете в намазана топлоустойчива форма.
Смесете рикотата, яйцето, ситно нарязания спанак, ригана и половината песто и разпределете сместа върху филийките тиквички.
Навийте филийките на рулца и ги подредете върху доматения сос. Настържете моцарелата, разпределете отгоре и полейте с останалото песто.
Печете във фурна с вентилатор, загрята на 200 градуса, около 15 минути, докато сиренето стане златисто.
15 минСварете пастата ал денте в голяма тенджера с достатъчно леко подсолена вода.
Сложете чесъна и чилито в тиган със зехтин на слаб огън. Разбърквайте зехтина, докато пастата се вари.
Отцедете пастата през сито, когато е готова. Прехвърлете горещата паста в тигана със зехтина и разбъркайте добре.
Поднесете в чинии пастата и рулцата. Преди сервиране поръсете с босилек и ситно настърган пармезан.
Тук имаш две ястия на една чиния, и затова рецептата изглежда сложна, а не е. Рулцата от тиквички са просто лазаня, обърната наопаке — същата троица сос, пълнеж, сирене, само че месото го замества зеленчукът. А лингуинето с чесън и чили е класическа aglio e olio, дето се прави за пет минути и спасява вечерта, когато в хладилника няма нищо друго освен зехтин и малко търпение.
Дали ще се получи, зависи от едно нещо, което лесно се подминава — тиквичките трябва да изпуснат вода, преди да ги навиеш, иначе рулцата плуват в сос и се разпадат при разрязване. Затова ги заливаш с вряла вода и веднага ги редиш на кърпа. Не е заради хигиена, а заради структура: горещата вода омекотява клетките достатъчно, за да се навиват без да се цепят, но не толкова, че да омекнат като каша.
Другото, което решава съдбата на рецептата, е температурата на фурната при печенето. 200 градуса с вентилатор не е произволно число — това е температурата, при която моцарелата хваща цвят отгоре, преди доматеният сос отдолу да прегори или да изсъхне. Гледаш сиренето: когато е златисто на петна, не равномерно кафяво, а на петна, е готово. Ако чакаш равномерен загар по цялата повърхност, рискуваш сосът отдолу да стане на корав слой.
Патладжан тук не го слагам, защото структурата му е друга — повече вода, по-бавно изпускане, и рулцата стават по-трудни за навиване. Тиквичката е по-послушна за тази техника.
Тиквичките избирай по-малки и твърди, не онези преголемите с дебела кора — малките се режат на тънки ленти по-лесно и имат по-малко семки, които пускат допълнителна вода. Ако нямаш мандолина, нож с широко острие и твърда ръка стигат, важното е лентите да са равни по дебелина, иначе едни ще се сварят, други ще останат сурови при печенето.
Рикотата е сърцето на пълнежа — дава кремообразност без да тежи като крема сирене. Ако нямаш рикота, вземи извара, но я прецеди през кърпа, за да махнеш излишната вода, иначе пълнежът ще стане воднист и ще изтича от рулцата при печенето. Яйцето тук не е за вкус, а за връзка — държи пълнежа компактен, докато сиренето се разтопи и поеме тази роля сам.
Пестото използваш двойно — веднъж в пълнежа, веднъж отгоре. Купешкото престо е добро решение за делничен ден, домашното е по-аромантно, но и двете работят. Ако нямаш никакво, малко пресован чесън и зехтин с настърган пармезан свършват приблизителна работа, макар да губиш аромата на босилека.
Доматите консервирани кубчета са практичен избор, защото дават консистенция без дълго къкрене — не ти трябва сос, който се е редуцирал часове, а свеж слой под рулцата. Пресни домати можеш да ползваш през август, когато имат вкус, но извън сезона консервираните печелят без колебание.
За пастата — лингуинето е дълго и плоско, захваща зехтина по-добре от спагетите заради повърхността си, но ако имаш само спагети, не е проблем, разликата е козметична. Чилито го слагаш според колкото пикантно обичаш, половин чаена лъжичка е умерено,但 ако децата ядат, намали на четвърт. Зехтинът трябва да загрее на слаб огън точно толкова, колкото да се вари пастата — ако го претоплиш, чесънът загаря и дава горчивина, а не аромат, затова разбъркваш непрекъснато и гледаш чесънът да стане само прозрачен, не кафяв.
Малкото нещо, което обикновено се подценява — водата за пастата трябва да е "леко подсолена", не силно. Тестото поема солта по време на варенето и ако водата е прекалено солена, пастата става непоправимо солена, докато сосът отгоре вече няма как да компенсира това.
У нас такова ястие лесно се поднася редом с шопска салата — доматите и чушките вземат ролята на свежия контрапункт, който тук е ролята на босилека отгоре. А ако остане малко от доматения сос, кисело мляко отстрани никога не е грешка, то балансира чилито, ако си прекалил.