AI снимкаЕнчилади с пилешко месо
Пилешко месо, задушено в доматен сос с подправки, увито в тортили с черен боб, царевица и сирене.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 1 ч.л. Кимион
- 1 ч.л. Канела
- 0.5 ч.л. Пушен червен пипер
- 1 ч.л. Червен пипер
- 1 щипка Лют червен пипер (кайен)
- 0.5 ч.л. Смлян кориандър
- 1 ч.л. Чеснов прах
- 0.5 бр. Лук ситно нарязан
- 1 ч.л. Брашно
- 400 г Консервирани нарязани домати
- 100 мл Бульон
- 1 с.л. Зехтин
- Сол
- Черен пипер прясно смлян
- 2 бр. Пилешко филе
- 50 мл Бульон
- 400 г Консервирани нарязани домати
- 2 скилидка Чесън ситно нарязан
- 1 с.л. Зехтин
- Сол
- Черен пипер прясно смлян
- 150 г Царевица
- 1 консерва Черен боб изплакнат и отцеден
- 50 г Чедър прясно настърган
- 1 връзка Магданоз
- 8 бр. Тортили
Стъпки
Поставете подправките в суха тенджера, включете котлона и ги запържете, като разбърквате, докато се появи приятен аромат.
Свалете тенджерата от котлона, добавете зехтина и ситно нарязания лук, задушете на среден огън, докато лукът омекне.
Разбъркайте добре брашното в лука, за да няма бучки, и добавете бульона.
Разбъркайте добре, докато изчезнат бучките брашно.
Добавете нарязаните домати и къкрете соса без капак 10-15 минути.
Подправете със сол, черен пипер и при желание с по-лют пипер на вкус.
Поставете пилешкото месо, доматите, чесъна, бульона и зехтина в тенджера, доведете до кипене, после намалете огъня.
Къкрете 30 минути, докато месото омекне.
Разкъсайте пилешкото месо с две вилици и го смесете с доматения сос, в който се е готвило.
Намажете тортилите със соса за енчилади.
Напълнете тортилите с черен боб, царевица, пилешко месо, поръсете със сирене и царевица.
Подредете напълнените тортили в тава, със страната на шева надолу.
Залейте щедро със сос отгоре и поръсете с допълнително сирене.
Печете в предварително загрята фурна на 180°C с вентилатор около 15-18 минути.
Преди сервиране поръсете с нарязан магданоз или кориандър.
Енчилади — това по същество е мексиканско гювече: пълнени тортили, залети със сос и запечени, докато сиренето се разтопи и хване коричка. У нас звучи екзотично, но механиката е същата като при баница или мусака — пълниш, подреждаш плътно в тава, заливаш и печеш, докато горе стане апетитно, а отдолу остане сочно.
Успехът тук зависи от три неща: да не удавиш тортилите в сос преди печенето, да сготвиш пилешкото толкова бавно, че да се разкъсва с вилица сама, и да изпечеш подправките суха, преди да влязат в мазнина — иначе остават с онзи сурово-прашен вкус, който издава набързо направен сос.
Основният риск е разкашкана тава — мокри тортили, които се разпадат, когато ги вадиш с лъжицата. Причината не е в рецептата, а в нетърпението: ако заливаш топлия пълнеж с топъл сос и веднага пъхаш в студена фурна, парата омекотява тестото прекалено. Дай на нещата секунда да се стегнат, преди да печеш.
Подправките — кимион, канела, двата вида пипер, кориандър, чеснов прах — ги пържиш в суха тенджера не за красота, а защото маслените им съединения се разгръщат само при топлина. Усетиш ли внезапно по-наситен аромат, рязко, за секунди — това е знакът, не часовникът. Прегрееш ли ги, стават горчиви; тогава единственият поправка е нова партида.
Лукът влиза в същата тенджера, вече с мазнина, и се задушава, докато омекне и просветлее — не до кафяво, просто да изчезне хрущенето. Брашното е там единствено да сгъсти соса леко, колкото да не се стича от тортилата — ако нямаш брашно, лъжица доматено пюре вместо част от доматите върши същата работа.
Пилешкото филе къкри в собствен малък сос с чесън, бульон и домати, докато омекне дотолкова, че да се разпада от само себе си с две вилици, без нож. Това е знакът за готовност, не минутникът — филетата са различни по дебелина, затова проверявай с вилица, не с часовник. Ако бутовото месо ти е по-удобно, то дори по-трудно се разваля — прощава по-дълго къкрене.
Пълнежът — царевица, черен боб, сирене — е там за контраст на текстура и за да не е тортилата само месо и сос. Боба го изплакваш, за да махнеш консервения сироп, който инак обезцветява соса. Чедърът се топи добре и дава лека тягавост; ако го нямаш, подойде всяко жълто сирене, което се топи гладко, не старо твърдо сирене, което се зрънца.
Тортилите не се мокрят предварително — само се намазват тънко отвътре, пълнят се, нагъват се с шева надолу в тавата, за да не се разтварят сами при печене. Залива се отгоре щедро, но не до подлютяване — сосът е заради горната коричка и влага, не заради удавяне.
Фурна на 180°C с вентилатор означава равномерно загряване от всички страни — вентилатора кара сиренето да хваща цвят, а не само да се топи вяло. Признакът за готовност е сиренето — минало от матово в блестящо и леко позлатено по върховете, а не таймера. Магданозът или кориандърът накрая е хладен контраст на горещото ястие — без него не се разваля нищо, но е приятно.
За четирима души осем тортили стигат стегнато, по две на човек — ако трапезата е по-голяма, смело вдигай пропорциите наполовина. И последно: нямаш нужда от нищо чуждо на масата — остатъка от зелен лук, резенче домат или шопска салата отстрани вършат същата работа като всякакъв мексикански гарнитур — освежават тежкото ястие.