AI снимкаШоколадова торта с кокос и кафена глазура
Шоколадова торта с кокос и кафена глазура.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 200 г Масло
- 200 г Черен шоколад
- 200 г Захар
- ½ бр. Ванилова шушулка
- 4 бр. Яйца
- 100 мл Мляко
- 80 г Брашно
- 80 г Бадемово брашно
- 2 с.л. Какао на прах
- 2 ч.л. Бакпулвер
- ½ ч.л. Сол
- 125 г Кокосово брашно
За кафено-кокосова глазура
- 50 мл Кафе
- 150 г Масло
- 175 г Пудра захар
- 2 с.л. Какао на прах
- 1 ч.л. Канела
- 1 щипка Сол
Стъпки
Разтопете маслото в тенджера на слаб огън.
Свалете тенджерата от огъня и добавете черния шоколад, разбъркайте добре.
Разбийте захарта, семенцата от ванилията и яйцата до пухкава смес, накрая добавете млякото и разбъркайте.
Смесете брашното, бадемовото брашно, какаото на прах, бакпулвера и солта, после ги добавете към яйчената смес и разбъркайте.
Добавете маслено-шоколадовата смес към тестото и разбъркайте.
Изсипете тестото във форма около 20 x 32 см, застлана с хартия за печене.
Печете в предварително загрята до 175°C фурна с вентилатор 25–30 минути.
Следете тортата – в центъра може да изглежда още леко недопечена, когато я извадите, и това е напълно нормално.
За кафено-кокосовата глазура сложете в тенджера кокосовото брашно, кафето, маслото, пудрата захар, какаото на прах, канелата и солта и бъркайте на среден огън, докато маслото се разтопи и сместа стане гладка.
Глазурата не трябва да заври.
Изключете котлона, щом глазурата стане гладка.
Оставете тортата да изстине малко, а след това намажете с кафено-кокосовата глазура.
Това е влажна шоколадова торта — на границата между торта и брауни, с глазура от кокосово брашно, кафе и канела отгоре. Структурата й зависи от едно нещо: колко шоколад и масло задържаш течен в тестото, когато го сипваш във формата. Затова тестото тежи, не се надига като обикновен бисквит — и точно там е уловката на цялата рецепта.
Дали ще се получи, зависи от две точки на готовност, не от хронометър. Първата е самата торта — центърът остава леко лигав на пипане дори извадена от фурната, защото допечава от собствената си топлина във формата. Втората е глазурата — тя никога не заврива, просто се разтапя до гладкост и се маха от котлона веднага.
Мит номер един: "тортата трябва да е суха на клечка, за да е готова". Не — това важи за бухнали бисквити, тук целта е точно обратното, леко недопечен център, който застива докато изстива. Ако чакаш суха клечка, ще препечеш и ще загубиш влажността, която прави тортата вкусна.
Маслото и шоколадът се разтапят заедно, но не на пряк силен огън — маслото първо само се разтопява на слаб огън, а шоколадът се сваля от огъня и се разбърква в горещото масло без допълнително загряване. Така шоколадът не прегаря и не се "зацапва" (отделя мазнина от суха маса), защото топлината, която го разтапя, идва от масата на маслото, не от котлона директно върху него.
Захарта с яйцата и ваниловите семенца се разбиват до пухкавост не за украса, а защото въведеният въздух е единствената "бухка" сила в това тесто — тук няма бухнало тесто с много бакпулвер, разчита се на яйчената пяна. Млякото се добавя накрая, за да не удари студената течност горещата смес и да не образува на бучки.
Брашното, бадемовото брашно и какаото се смесват сухи предварително с бакпулвера и солта — това е просто за да се разпредели бакпулверът равномерно, иначе рискуваш парче с горчив метален привкус на едно място и безвкусно тесто на друго. Бадемовото брашно тук не е украса, то носи мазнина и структура, без да добавя глутен — ако го няма, може да се замени с още пшенично брашно, но тортата ще стане малко по-суха и по-малко плътна.
Формата 20×32 см с хартия за печене е причината тортата да излезе плоска и гъста, а не висока като кейк — тънкият пласт тесто се пече равномерно до желаната полуготовност, докато по-дебела форма би останала сурова в средата при същата температура. 175°C с вентилатор е режимът, при който топлината обикаля тестото отвсякъде едновременно — без вентилатор горната част ще се опече, преди центърът да хване форма, затова ако фурната е само със статично загряване, трябва температурата леко да се вдигне и да се следи повече окото, не часовникът.
Глазурата е различен механизъм изцяло — тук кокосовото брашно, кафето и маслото се топят заедно на среден огън само докато станат гладки, без да заврат. Врящата захарна смес кристализира при изстиване и глазурата става песъчлива вместо гладка — затова котлонът се гаси веднага щом сместа загладее, не по часовник, а по текстурата, която виждаш в тенджерата. Канелата и какаото дават дълбочина, кафето балансира сладкото с лека горчивина, а солта е тази, която не позволява на цялата сладост да заглъхне в един тон.
Тортата се маже с глазурата, докато е едва хладка, не гореща — горещата основа ще разтопи глазурата прекалено и тя ще се стича, вместо да легне като пласт. Търпението тук е точно това — няколко минути изчакване, които решават дали глазурата ще остане отгоре или ще изтече покрай ръбовете.
За шестнайсет човека количеството стига точно за по-голямо парти или за домашна торта, която ще се реже няколко дни — тя всъщност застоява добре, защото влажната структура не изсъхва бързо като бухнал бисквит.