AI снимкаПица хлебчета
Меко тесто, завито на възли, пълнено с доматен сос, наденица и моцарела - перфектна хапка за парти.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 25 г Мая
- 100 мл Мляко стайна температура
- 200 мл Кисело мляко
- 50 мл Зехтин
- 1 с.л. Мед
- 1 ч.л. Сол
- 1 бр. Яйца
- 150 г Пълнозърнесто брашно
- 350 г Брашно
- 1 бр. Лук ситно нарязан
- 2 скилидка Чесън
- 2 с.л. Сушени домати ситно нарязани
- 400 г Белени нарязани домати от консерва
- 1 ч.л. Риган
- 1 с.л. Зехтин за запръжка
- Черен пипер свежомлян
- 40 г Наденица чоризо нарязана на малки кубчета
- 140 г Моцарела
Стъпки
За тестото разтворете маята в млякото.
Добавете киселото мляко, яйцето, меда, зехтина, солта и пълнозърнестото брашно, разбъркайте.
Добавете пшеничното брашно и омесете хубаво тестото, за предпочитане в миксер на средна скорост 7-10 минути, докато стане меко и еластично.
Оформете тестото на топка, поставете го в купа, покрийте с чиста кърпа и оставете да втаса на плота за 1 час.
За доматения сос запържете лука, чесъна и сушените домати в тенджера със зехтин, докато лукът омекне.
Добавете нарязаните домати от консерва и ригана, разбъркайте хубаво и гответе без капак 30 минути, докато сосът леко сгъстее.
Подправете соса със сол и свежомлян черен пипер на вкус.
Поставете соса в хладилника, за да изстине напълно до сглобяването на пица хлебчетата.
Разточете тестото в голям правоъгълник с дебелина около 1 см.
Намажете със студения доматен сос, поръсете с чоризо и настъргана моцарела, след което сгънете едната половина на тестото върху другата.
Нарежете тестото на ивици, усучете всяка ивица и след това завържете на възел.
Оставете пица хлебчетата да втасат 30 минути върху тави, застлани с хартия за печене.
Намажете с разбито яйце и печете в предварително загрята фурна с вентилатор на 175°C за 16-20 минути, докато леко поруменеят.
Оставете хлебчетата да изстинат леко върху решетка.
Пица хлебчета са кръстоска между кифла и пица — тесто като за хляб, завито около доматен сос, чоризо и моцарела, усукано на възел и запечено до поруменяване. Не е пица, защото тестото е по-меко и по-сладко, по-близо до питка, и затова се държи в ръка, а не се реже с вилица.
Дали ще стане, зависи от две неща: доматен сос, който е сгъстен и студен, и тесто, омесено до истинска еластичност, не просто смесено. Топъл сос = разводнена каша вътре, която изтича при печене и прави дъното сурово. Недомесено тесто = хлебчета, които се разпадат на ивици, вместо да се държат цели.
Ферментацията е единствената «съставка», която не се купува — търпение. Тестото трябва наистина да се удвои за час на плота, не по часовник, а по обем. Ако кухнята е хладна, часът става час и половина — и това е нормално, не грешка.
Мит, който трябва да се разбие веднага: «доматеният сос трябва да е топъл, за да се сложи по-лесно». Не — топъл сос омекотява тестото отдолу, то поема влага, докато чака да втасае втори път, и при печене остава сурово под плънката. Затова сосът отива в хладилника, докато тестото работи.
Маята е жива култура и работи само в топла среда — млякото трябва да е стайна температура, не хладно от хладилника и не стоплено на котлона до парене, защото над някъде 40°C маята умира и тестото просто няма да втаса, колкото и да чакате. Усетът е прост: млякото да е приятно на пръст, нито студено, нито топло.
Киселото мляко тук не е просто течност — млечната киселина омекотява глутена и дава на хлебчетата мекота, каквата обикновен пшеничен хляб няма. У нас кисело мляко има във всеки хладилник всеки ден, така че не е нужна замяна, но ако го няма точно сега, айрян или разредена сметана с малко лимон свършват работа, макар резултат да е малко по-плътен.
Смесването на пълнозърнесто и бяло брашно е компромис между вкус и структура — пълнозърнестото дава аромат и плътност, бялото дава еластичност, която пълнозърнестото само не постига. Ако имате само един вид брашно, използвайте бялото — резултатът ще е по-лек, но ще се получи; пълнозърнесто само обикновено дава по-тежко, по-малко пухкаво тесто.
Доматеният сос иска истинско изпарение на вода, затова се готви без капак — с капак водата се връща в тенджерата и сосът никога не сгъстява. Знакът за готовност не е хронометър, а лъжица: когато сосът остава на следа по дъното на тенджерата за секунда, преди да се затвори, е готов. Сушените домати тук не са каприз — концентрираният им вкус компенсира факта, че консервираните домати през зимата никога не са толкова сладки, колкото летните.
Чоризото е нарязано на малки кубчета, за да се разтопи мазнината му в плънката при печене, вместо да остане като суха хапка отделно от сиренето — ако нямате чоризо, всяка сушена или полусурова наденица с подобна мазнина свършва работа, важното е да съдържа достатъчно тлъстина, не да е суха.
Усукването на ивиците на възел не е декорация без смисъл — възелът държи плънката затворена отвсякъде, докато обикновена завита ролка се отваря при печене и пуска сос навън. Второто втасване от половин час е кратко нарочно: дълго втасване би направило възлите отворени и разхлабени, плънката би изтекла. Намазването с яйце преди фурната дава златист цвят от карамелизиращия се протеин — без него хлебчетата излизат бледи и суховати на вид, дори ако тестото отвътре е меко.
За домакинска фурна с вентилатор 175°C означава равномерно поруменяване без изгаряне на дъното — ако фурната няма вентилатор, температурата може да стигне 185-190°C, защото конвекцията без вентилатор топли по-бавно отвън. Знакът за готовност е цветът на повърхността — леко златисто-кафяво, не тъмно — а не минутникът, фурните се различават достатъчно, за да направят зададеното време само ориентир.