AI снимкаПържени гьоза със свинско и сос за топене
Пържени гьоза, пълнени със свинско, чесън и джинджифил, сервирани със сос за топене.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 400 г Свинска кайма
- 2 скилидка Чесън фино настърган
- 1 ч.л. Джинджифил фино настърган
- 0.5 ч.л. Захар
- 1 с.л. Сусамово олио
- 1 с.л. Соев сос
- 2 бр. Пресен лук ситно нарязан
- Черен пипер свежомлян
- 30 бр. кори за гьоза
- 4 с.л. Растително олио
- 100 мл Бульон
- 1 бр. Пресен лук нарязан на тънко
- 4 с.л. оризов винен оцет
- 4 с.л. Соев сос
- 1 скилидка Чесън ситно нарязан
- 1 ч.л. Джинджифил фино настърган
- 1 щипка люспи чили
- 1 с.л. Сусамово олио
- Черен пипер свежомлян
За сервиране
- 1 с.л. Сусам препечен
Стъпки
Смесете каймата, чесъна, джинджифила, захарта, сусамовото олио и соевия сос, след което добавете пресния лук и черния пипер.
Поставете каймата в хладилник за 30 минути, за да се съединят ароматите.
30 минПоставете приблизително 1 ½ ч.л. плънка в центъра на кора за гьоза, намокрете края с вода и завийте.
Направете малки гънки, за да запечатате гьозата, и ги подредете върху хартия за печене.
Загрейте тиган с олио и запържете гьозата с плоската страна надолу до хрупкавост.
Залейте с бульон или вода, покрийте с капак и гответе на пара 2–3 минути.
3 минПовторете пърженето и готвенето на пара с останалите гьоза.
Разбийте добре оризовия оцет, соевия сос, чесъна, джинджифила и люспите чили в купа.
Разлейте соса в малки купички, добавете сусамово олио и свежомлян черен пипер.
Сервирайте гьозата със соса за топене и поръсете с препечен сусам.
Гьоза е китайски пелмени, но техниката, която ги прави пържени гьоза, е японска — "яки гьоза". Идеята е проста: половин вареник, половин пържено. Долната страна хваща коричка в тигана, горната се задушава на пара от малко бульон под капак. Резултатът — хрупкаво отдолу, крехко отгоре, а каймата вътре се сварява точно, без да изсъхне.
Дали ще се получи, зависи от три неща. Първо — да не прекалиш с плънката, защото кората се къса и сокът изтича в тигана вместо да остане вътре. Второ — температурата на тигана в началото трябва да е достатъчна, за да се образува коричка веднага, иначе кората залепва и се разкисва, преди да хрупне. Трето — да изчакаш каймата да отпочине в хладилника, защото тогава чесънът, джинджифилът и соевият сос наистина се смесят с месото, а не остават отделни вкусове отгоре.
Това е ястие за компания, не за бърза вечеря сам. Тридесет парчета стигат за хапване между основни ястия или за четирима-петима като предястие с още нещо на масата. Сгъването отнема търпение — първите ти гьоза ще изглеждат грозно, и това е нормално, не заради теб, заради навика на ръката.
Мит, който трябва да разбиеш веднага: някои мислят, че "пържени гьоза" значи да ги удавиш в олио като пържоли. Не. Олиото е само за да хване дъното коричка — после идва вода или бульон, и капакът, и парата довършва останалото. Това е компромис между пърженето и варенето, направен, защото тънка кора с много плънка не се пържи равномерно без да изгори отвън и да остане сурова отвътре.
Каймата — свинска, не пилешка и не телешка, защото мазнината в свинското е тази, която прави плънката сочна след готвенето на пара. Ако нямаш свинско, работи говежда с малко повече мазнина добавена, иначе плънката излиза суха.
Чесънът и джинджифилът ги настъргваш фино, не ги мачкаш и не ги режеш на парченца — настърганите освобождават сока си в каймата равномерно, докато парченца дават горчив акцент на отделни хапки. Захарта в малка доза не прави плънката сладка, тя балансира соевия сос, който е солен и леко горчив сам по себе си.
Сусамовото олио тук не е основна мазнина за готвене, а аромат — затова влиза и в плънката, и в соса в малко количество. Ако нямаш, пропускаш без голяма загуба, но тогава добави малко повече джинджифил, за да компенсираш дълбочината.
Пресният лук се реже ситно и влиза накрая, след другите подправки, защото ако го смесиш с топлата или прясно омесена кайма преди да почине, той пуска вода и плънката се разводнява.
Корите за гьоза — ако нямаш точно такива, вземи кори за кнедли или дори тънки кори за пелмени, стига да са кръгли и тънки. Дебелите кори за пая не стават, защото не се задушават достатъчно бързо на пара и остават сурови в средата.
Сосът за топене е отделна история от самите гьоза — той е кисел, солен и леко лютив заради оцета, соевия соус и чилито, и балансира мазната, крехка плънка. Ако нямаш оризов оцет, бял винен оцет с капка по-малко количество върши работа, просто е по-остър, затова намали дозата леко.
Готовността на коричката долу се вижда, не се брои на минути — когато дъното на гьозата стане златисто-кафяво и твърдо на допир с шпатула, тогава е готово да приемеш бульона и капака. Ако побързаш и залееш с вода рано, коричка не се образува, и гьозата остава бледа и мека отдолу — това е дефектът, който стъпката с първоначалното пържене без капак предотвратява.