AI снимкаПица на тава с картофи и маслини
Домашна пица на тава с крем-фреш, картофи, червен лук, маслини и моцарела — хрупкава основа с ароматни подправки.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 350 мл Вода
- 25 г Мая
- 3 с.л. Зехтин
- 125 г Пълнозърнесто брашно
- 325 г Брашно
- 1 ч.л. Сол
- 100 г Крем-фреш 18%
- 1 бр. червен лук нарязан на тънки кръгчета
- 200 г Картофи нарязани на тънки резенчета
- 50 г Маслини
- 125 г Моцарела прясна
- 2 с.л. Зехтин
- 1 ч.л. Сол на вкус
- 50 мл Зехтин
- 1 скилидка Чесън изцеден
- 2 с.л. Магданоз листа
- 1 с.л. Мащерка
- 1 с.л. Риган
- 1 с.л. Босилек
Стъпки
Тесто за пица на тава: изсипете водата в купа и разтворете в нея маята.
Добавете зехтина и пълнозърнестото брашно в купата и разбъркайте добре до получаване на хомогенно рядко тесто.
Постепенно, на малки порции, добавяйте пшеничното брашно — за предпочитане с миксер — в продължение на 10 минути.
10 минНакрая вмесете солта в тестото.
Прехвърлете тестото в чиста купа и го оставете да втасва под покривало на кухненския плот за 1 час.
60 минРазточете тестото по размера на тавата и го поставете върху тава, застлана с хартия за печене.
Оставете тестото за пица да втасва 45 минути.
45 минОставете моцарелата да се отцеди добре, нарежете на резенчета и подсушете с хартиена кърпа.
Внимателно намажете тестото с крем-фреш и разпределете равномерно отгоре резенчетата картофи, червения лук, маслините и моцарелата.
Поръсете с малко сол и черен пипер и покапете с няколко капки зехтин.
Печете в загрята фурна с вентилатор на температура 180 градуса за 25-30 минути.
27 минПреди сервиране намажете със зехтина с чесън.
Това не е пица в класическия смисъл — няма доматен сос, няма пеперони. По-скоро е фокача с картофи, маслини и моцарела, печена в тава. Основата е влажно, почти течно тесто, което се вдига с мая и има достатъчно зехтин, за да остане меко вътре и леко хрупкаво отдолу.
Дали ще се получи, зависи от две неща: доколко добре е втасало тестото и колко тънко е нарязан картофът. Тънко нарязан картоф се пече заедно с тестото без да остане суров — това е цялата хитрост тук, не се вари предварително, не се пържи. Ако резенчетата са дебели, картофът ще остане твърд, докато тестото изгори отдолу.
Мая и вода, разтворени заедно — това не е ритуал, а начин да провериш дали маята е жива. Ако след няколко минути не започне да мирише леко кисело и да бълбука, маята е мъртва и по-добре да спреш, преди да си хабил брашно.
Домашната фурна няма истински казан под камъни, няма висока директна температура отдолу — затова тавата върху хартия за печене е компромис, а не загуба. На 180 градуса с вентилатор въздухът циркулира равномерно и картофът се пече, без да изсъхва отгоре, преди да омекне.
Тестото тръгва от вода с разтворена мая — течно като за палачинки на този етап, с пълнозърнесто брашно замесено първо. Пълнозърнестото брашно тук не е заради здравословна мода, а защото има повече протеин и структура, която поема водата по-бавно — дава основа, върху която бялото брашно се ляга постепенно. Ако нямаш пълнозърнесто, замени изцяло с бяло брашно, но очаквай тестото да е малко по-меко и по-бързо да се обработи.
Бялото брашно се добавя на части, с миксер, защото ръчно месене на такова влажно тесто за десет минути е изтощително и неравномерно. Критерият за заместител на брашното тук е протеинов афинитет към вода — брашно тип "силно" или за хляб ще поема повече течност и ще даде по-еластична структура; слабо брашно за торти няма да свърже достатъчно глутен и тестото ще се къса.
Двата периода на втасване — един час в купата, после 45 минути вече разточено в тавата — не са прищявка. Първото втасване развива вкус и газ в обема; второто, в тавата, оформя крайната структура на самата кора, защото тестото, разточено тънко, губи част от газовите мехурчета и трябва да ги възстанови, преди да влезе във фурната. Ако пропуснеш второто втасване, кората ще излезе плоска и гумена, не въздушна.
Крем-фреш замества доматения сос — служи колкото за вкус, толкова и за влага, която не позволява тестото да изсъхне под пласта зеленчуци. Ако нямаш крем-фреш, критерият е млечна мазнина с кисела нотка и достатъчна плътност да не изтече — заквасена сметана с по-висок процент масленост върши същата работа.
Моцарелата се отцежда и подсушава с хартия нарочно — прясната моцарела пуска вода при печене, и ако влагата остане в сиренето, пицата ще стане на пара отдолу вместо да се изпече. Картофът се реже тънко с нож или мандолина — дебелината е критерият за готовност, не часовникът. Готовността на картофа личи, когато резенчетата минат от бяло-твърди в полупрозрачно огъващи се, а не чупливи.
Маслините и червеният лук тук не искат предварителна обработка — суровият лук на тънки кръгчета омеква достатъчно за 25-30 минути печене, а маслините само дават сол и мазнина, без да се карамелизират като лука в други рецепти. Накрая зехтинът с чесън и подправките — магданоз, мащерка, риган, босилек — се слагат върху готовата пица, не преди печенето, защото пресен чесън и пресни треви изгарят и стават горчиви при 180 градуса, докато нанесени накрая запазват аромата си свеж.