AI снимкаПица на тава с месен сос
Домашна пица на тава с ароматен месен сос от кайма, зеленчуци и доматени продукти, покрита с моцарела.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 350 мл Вода
- 25 г Мая
- 3 с.л. Зехтин
- 125 г Пълнозърнесто брашно
- 325 г Брашно
- 1 ч.л. Сол
- 2 бр. Лук ситно нарязан
- 2 скилидка Чесън ситно нарязан
- 25 г Чоризо нарязано на малки кубчета
- 400 г Телешка кайма
- 1 бр. Тиквичка едро настъргана
- 2 бр. Морков едро настърган
- 50 г Доматено пюре
- 400 г Белени домати, нарязани, консерва
- 1 ч.л. Сушена мащерка
- 1 с.л. Зехтин
- 1 щипка Сол на вкус
- 125 г Моцарела
- 50 мл Зехтин
- 1 скилидка Чесън изцеден
- 2 с.л. Магданоз
- 2 с.л. Риган
- 2 с.л. Мащерка
- 2 с.л. Босилек
Стъпки
Налейте водата в купа и разтворете в нея маята. Добавете зехтина и пълнозърнестото брашно, разбъркайте добре до получаване на хомогенно рядко тесто.
Постепенно вмесете брашното с миксер за 10 минути.
10 минНакрая вмесете солта.
Прехвърлете тестото в чиста купа и оставете да набъбне покрито за 1 час.
60 минСложете лука, чесъна и чоризото в тенджера и запържете, разбърквайки, докато лукът омекне.
Добавете каймата в тенджерата, усилете котлона и запържете месото до златисто, разбърквайки.
Добавете настърганата тиквичка, моркова, доматеното пюре, мащерката и нарязаните домати и гответе без капак около 30-45 минути.
37 минОставете месния сос да изстине напълно и ако е необходимо, отцедете излишната течност.
Разточете тестото по размера на голяма тава и го поставете върху тава, покрита с хартия за печене.
Разпределете изстиналия месен сос върху тестото.
Оставете пицата да набъбне за 30 минути.
30 минОставете моцарелата да се отцеди добре, нарежете я на резени и подсушете с хартиена кърпа.
Разпределете моцарелата върху пицата.
Печете в разгрята фурна с вентилатор на 180 градуса около 25-30 минути.
27 минРазбъркайте чесъна в зехтина, нарежете ситно зелените подправки и ги добавете за ароматния чеснов зехтин.
Поръсете с чесновия ароматен зехтин преди сервиране.
Това не е класическата италианска пица с тънка коричка и балон от мехурчета. Това е домашна пица на тава — дебела, с хлебно тесто отдолу и месен сос отгоре, направен почти като за пълнени чушки или мусака. Тестото е направено да стане, не да изгори на 250 градуса, защото домашната фурна няма камък и няма да стигне италианските температури — затова цялата логика на рецептата е друга.
Успехът тук не е в коричката, а в соса. Трябва да е сух. Ако сипете мокър сос върху тестото, то ще омекне отдолу, няма да се изпече, и ще получите не пица, а каша с хляб. Затова каймата се пържи до златисто, а не се вари, и затова сосът трябва да изстине и да се отцеди, преди да се сложи върху тестото.
Мит: някои мислят, че колкото повече сос, толкова по-богата пицата. Не. Повече сос означава повече вода, която излиза при печене и няма накъде да избяга — тестото я поема и става гумено. Тънък, сух слой е правилният, дори ако изглежда „малко“.
За колкото хора е — четирима, ако пицата е основното ястие на вечерта, не апетитка преди шопска салата.
Тестото е направено с мая и вода, плюс малко пълнозърнесто брашно — то дава структура и леко кисел вкус, но не претоварвайте с него, защото пълнозърнестото брашно попива повече вода и прави тестото тежко. Ако нямате пълнозърнесто брашно, замяната е проста: обикновено бяло брашно в същото количество, резултатът ще е по-мек, но също работи. Месенето с миксер за десет минути не е прищявка — глутенът трябва да се развие достатъчно, за да задържи тестото форма на тава, иначе ще се свие при разточване.
Чоризото тук не е основен протеин, а подправка — малкото количество (25 грама) дава пушен, пикантен привкус на соса, без да го превзема. Ако нямате чоризо, една чаена лъжичка пушена чушка или малко бекон ще свърши подобна работа — целта е димен акцент, не колбас.
Тиквичката и морковът, настъргани едро, не са декорация — те дават влага и сладост на соса, докато се готвят с месото, и same时间 се разпадат достатъчно, за да не се усещат като зеленчук, а като част от соса. Тук е ключовият момент: готвите без капак нарочно, за да излезе водата от доматите и зеленчуците. Сосът е готов, когато лъжицата, прекарана по дъното на тенджерата, остава суха за момент, преди течността да се върне — не когато мине определено време.
Моцарелата се отцежда и подсушава с хартия, защото прекалено влажното сирене пуска вода при печене и образува локвички вместо коричка. Ако нямате моцарела, кашкавал или друго полутвърдо сирене за топене ще покрие тази роля, стига да не е прекалено солено — месният сос вече носи сол от доматите и чоризото.
Чесновият зехтин накрая не е гарнитура за красота. Суровият чесън и пресните подправки — магданоз, риган, мащерка, босилек — дават аромата, който топлината на фурната би убила, ако ги сложите преди печене. Затова се добавят в студен зехтин и се поръсват чак на финала, върху вече изпечената пица.
Търпението тук е двойно: тестото трябва да набъбне час, после пицата — още тридесет минути след оформянето. Без това втори път набъбване коричката излиза плоска и гумена, защото маята няма време да работи втори път след намесването на тежкия сос отгоре.