AI снимкаЗапечена паста с пилешко и зеленчуци
Запечена паста с пилешко и зеленчуци в кремообразен сирен сос.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 400 г Пилешко филе нарязано на кубчета
- 1 бр. Лук фино нарязан
- 3 скилидка Чесън нарязан ситно
- 2 бр. Тиквичка настъргана на едро
- 3 бр. Целина стъбла, настъргани на едро
- ½ бр. Броколи разделено на малки връхчета
- 500 г Паста
- 200 г Домат разрязани наполовина
- 80 г Спанак
- 1 връзка Босилек свеж
- Сол на вкус
- Черен пипер свежо смлян, на вкус
- 1 с.л. Масло
- 25 г Брашно
- 200 мл Мляко
- 120 г Моцарела свежа
- 75 г Пармезан свежо настърган
- 40 г Галета
- 50 г Пармезан свежо настърган
Стъпки
Загрейте тиган с олио и запържете бързо пилешкото, като постоянно разбърквате, до златисто.
4 минНамалете огъня и запържете лука и чесъна с пилешкото, докато лукът омекне.
3 минДобавете тиквичките, целината и броколите и разбъркайте добре.
4 минСварете пастата в подсолена вода, 2-3 минути по-малко от посоченото на опаковката време, за да остане леко недоварена.
3 минОтцедете пастата в цедка, поставена над купа, като запазите водата за соса.
1 минИзсипете 200 мл вода от пастата в тигана с пилешкото и доведете соса до кипване.
Оставете соса да ври бавно 5 минути, докато приготвите сирения сос.
5 минРазтопете маслото в тенджера и добавете брашното за сирения сос.
2 минПрибавете млякото, разбивайки, после добавете моцарелата и пармезана.
2 минРазбърквайте сирения сос, докато стане кремообразен и гладък, подправете със сол и пипер и свалете от огъня.
2 минРазбъркайте пастата в тигана със зеленчуците и пилешкото.
1 минДобавете доматите, спанака и босилека и подправете добре със сол и пипер на вкус.
1 минНаредете половината паста в намазнена жароустойчива форма, после половината сирен сос, след това останалата паста и сос.
2 минСмесете галетата с настъргания пармезан и равномерно посипете отгоре.
1 минПечете ястието в предварително загрята фурна с вентилатор при 190 градуса за 15 минути.
15 мин
Това е семейна запеканка от паста — нещо средно между макарони на фурна и лека гювеч идея с пилешко и купища зеленчуци, държани заедно от бешамел и разтопено сирене. Прилича на онова, което правим с остатъци — само че тук зеленчуците не са остатък, а са самата идея: тиквичка, целина, броколи, спанак, домат, всичко настъргано или нарязано дребно, за да се сгъсти в соса, а не да стърчи самостоятелно на чинията.
Успехът ѝ седи на три неща. Първо — пастата трябва да излезе от водата недоварена, защото после ще поеме още течност в тигана и после ще се запече във фурната; ако я сварите докрай, на изхода получавате кашичка. Второ — бешамелът трябва да загрее брашното в маслото достатъчно, за да изчезне суровият му вкус, преди да налеете млякото, иначе сосът мирише на тесто. Трето — печенето е кратко и само за коричка, не за сготвяне: 190°C с вентилатор за петнайсет минути стигат точно да хванат златисто галетата и пармезана отгоре, докато отвътре всичко вече е готово.
Мит, който трябва да разбием веднага: някои мислят, че запеканка = колкото по-дълго на фурна, толкова по-вкусно. Не. Вътре всичко е вече сварено и сготвено — пилешкото, зеленчуците, сосовете. Фурната тук е само за коричката. Прекалите ли с времето, сосът се пресушава и пилешкото стяга.
За домакинската печка това е удобно ястие точно защото разпределя готвенето в стъпки, които не изискват цялото ти внимание едновременно — докато соса за зеленчуците ври бавно, ти вече бъркаш бешамела в друга тенджера. Няма нужда от голяма фурна или специална форма — обикновена жароустойчива чиния е достатъчна за четирима.
Пилешкото филе го режете на кубчета, не на тънки ленти — иначе изсъхва бързо в горещия тиган. Запържвате го на силен огън само докато хване златист цвят отвън, защото ще продължи да се готви по-късно в соса; целта е коричка, не пълна готовност още тук. Ако нямате филе, бут обезкостен върши същата работа и остава даже по-сочен.
Лукът и чесънът влизат на по-слаб огън, защото на силен веднага горят и дават горчивина — лукът трябва само да омекне и да стане прозрачен, не да карамелизира. Тиквичката и целината ги настъргвате на едро нарочно: настъргани, те пускат влага в соса и се сливат с него, докато на кубчета биха останали като отделни късчета зеленчук в чинията. Броколите остават на малки връхчета, защото трябва да се сварят набързо във врящия сос, без да станат кашави.
Водата от пастата не е отпадък — тя носи скорбяла и леко сол, затова се ползва за основа на соса вместо чиста вода. Това е старият готварски трик: да не хвърляш нищо, което вече е платило своя „данък" във врящата тенджера.
Бешамелът (масло, брашно, мляко) е класическата френска основа, но тук се използва практично — да държи цялото нещо кремообразно отвътре, докато отгоре се запича коричка. Моцарелата топи влакнисто, пармезанът дава соленост и дълбочина — ако нямате моцарела, обикновено твърдо сирене за топене свършва работа, но ще загуби малко от тегучата текстура.
Доматите, спанакът и босилекът влизат накрая, свежи, без допълнително готвене — те не бива да омекнат напълно, за да дадат контраст на меката паста. Галетата с пармезан отгоре не е украса — тя е бариерата, която не позволява на соса да изсъхне директно на горещия въздух във фурната; без нея горният слой паста би се втвърдил.
Търпение тук искат не минутите пред печката, а подредбата: слой паста, слой сос, пак паста, пак сос — бъркате ли ги накуп, сиренето не се разпределя равномерно и получавате сухи и мокри зони в една и съща форма.