AI снимкаПиле в сметанов сос с горчица
Крехко пилешко в кремообразен сос с горчица, бекон и естрагон, сервирано с ориз басмати и топла салата от зелен боб.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 25 г Брашно
- 600 г Пилешки гърди
- 25 г Масло за пържене
- 1 с.л. Зехтин за пържене
- Сол
- Черен пипер свежо смлян
- 75 г Бекон на резени
- 1 бр. Лук ситно нарязан
- 1 скилидка Чесън изстискан
- 250 мл Сметана за разбиване
- 1 с.л. Царевично нишесте
- 100 мл Бульон
- 100 мл Вино
- 2 с.л. Горчица на зърна
- 1 с.л. Дижонска горчица
- 50 мл Естрагон ситно нарязан
- 300 мл Ориз басмати сварен по инструкция
- 400 г Зелен боб замразен
- 0.5 бр. Лимон
- 1 с.л. Конопено семе
- 0.25 с.л. Зехтин
Стъпки
Сварете ориза по инструкциите на опаковката.
18 минСмесете брашното със сол и пипер и овалвайте пилешкото месо в него. Запържете пилешкото в тиган с масло и зехтин на средна температура 3–4 минути от всяка страна, до златиста коричка.
4 минПрехвърлете пилешкото в чиния и покрийте с купа.
2 минПочистете тигана и запържете бекона до хрупкавост, добавяйки малко олио при нужда. Извадете бекона на хартиена кърпа, след което запържете лука в беконовата мазнина, докато омекне.
5 минНалейте бялото вино и оставете да заври. Разтворете царевичното нишесте в сметаната и добавете в тигана заедно с бульона, горчицата на зърна и дижонската горчица. Доведете до кипене, подправете с естрагон, сол и свежо смлян черен пипер.
3 минВърнете пилешкото и нарязания хрупкав бекон в соса в тигана и доготвяйте пилешкото в горещия сос.
Доведете до кипене подсолена вода и сложете боба. Варете 2–3 минути, след което отцедете водата и заливайте боба с ледена вода в сито, за да спре варенето. Оставете да се отцеди.
2 минСмесете боба с олио, сол, свежо смлян черен пипер, малко лимонов сок и настъргана лимонова кора. Сервирайте боба, поръсен с конопено семе.
Сервирайте ориза с пилешкото в кремов горчичен сос и топлия боб.
Пилешки гърди, пържени до коричка и доготвени в сметанов сос с две горчици — това е ястие, което изглежда претенциозно, а на практика е тиган, купа и търпение да не бутате месото преди да е готово за обръщане. Соусът е цялата работа тук: киселото от виното и горчицата реже тежестта на сметаната, а бекона и лука дават онази соленикава дълбочина, която иначе щеше да липсва на бяло месо.
Успехът зависи от едно нещо — да не изсушите гърдите. Пилешки гърди нямат мазнина, която да ги спасява при грешка, затова пържите на средна температура само докато коричката хване златисто и месото се освободи лесно от тигана; после го вадите и го доготвяте по-кротко в соса. Ако го държите в тигана докато "сигурно е готово", ще ядете картон.
Някои ще кажат, че пилешки гърди на тиган винаги стават сухи — не, защото проблемът не е в месото, а в това, че го готвят докрай на директен огън. Тук хитростта е именно в двуетапното готвене: кора отвън, после мекота отвътре в течност. Ориз басмати и студен зелен боб с лимон балансират плътния сос — без тях чинията би била само маслена тежест.
Брашното върху месото не е за хрупкавост като при шницел — то е тънък слой, който улавя соковете и после помага на соса да се сгъсти естествено, без да стане лепкав от нишестето само. Ако го пропуснете, нищо страшно, но сосът ще остане по-рядък и ще трябва да разчитате повече на царевичното нишесте.
Беконът тук не е декорация, а солница и мазнина едновременно — пържите го първо, защото мазнината му после държи лука и дава на целия сос онзи дъх на пушено, който сметаната сама по себе си никога не носи. Ако нямате бекон, малко сушена шунка или дори свинска сланина свършват същата работа — важното е мазнина с характер, не неутрално олио.
Двете горчици не се конкурират, а си разделят работата: зърнестата дава текстура и леко парене, дижонската — гладкота и остра киселинност, която пробива сметаната. Ако имате само един вид, сложете го малко повече — без горчица сосът е просто сметана с вино, скучно.
Естрагонът е билка, която малко хора имат в кухнята, и честно — ако я няма, по-добре малко пресен копър или нищо, отколкото сух джоджен, който ще обърка вкуса в друга посока. Той не е задължителен за успеха на ястието, е по-скоро подпис.
Зеленият боб с лимон и конопено семе е там, за да разчупи тежестта на соса с нещо хрупкаво и кисело — студената вода след варенето не е прищявка, а начин бобът да остане зелен и чуплив, вместо да омекне до каша от задържаната топлина. Ако бързате, пропускате ледената баня, но бобът ще стане по-мек и по-сивкав на цвят.
Виното в соса не е за аромат на вино, а за киселина, която трябва да изври — затова първо го оставяте да заври само, преди да сложите сметаната. Ако сипете сметана направо върху суровия алкохол, рискувате сосът да се пресече или да остане с остър вкус на алкохол, който не се е изпарил.