AI снимкаШам-фъстъчено семифредо
Кремообразен замразен десерт с шам-фъстъчена паста и какаови бисквити.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 30 г Захар
- 500 мл Сметана за разбиване
- 175 г Кондензирано мляко
- 300 г Шам-фъстъчена паста
- 150 г Какаови бисквити
- 2-3 с.л. Шам-фъстъчена паста
- 1 бр. Шам-фъстък натрошен, за декорация
Стъпки
В голяма купа смесваме 500 мл сметана, захарта и кондензираното мляко и разбиваме с миксер до плътна пухкава маса.
Добавяме шам-фъстъчената паста и разбъркваме внимателно, докато масата стане с равномерен цвят.
Изсипваме сместа във форма, изравняваме с лопатка и леко потупваме формата по плота, за да премахнем въздушните джобове.
Натрошаваме какаовите бисквити, добавяме 2-3 ст.л. шам-фъстъчена паста и разбъркваме до хомогенност.
Разпределяме сместа върху кремообразната маса и притискаме плътно с гърба на лъжица.
Поставяме във фризера за 4-5 часа.
270 минПреди сервиране по желание украсяваме с шам-фъстъчена паста и натрошени шам-фъстъци.
Семифредо значи "наполовина замръзнало" — не е сладолед, защото не минава през сладоледена машина и не се бърка на интервали, а е плътна разбита смес, която замръзва бавно и остава кремообразна, не на ледени люспи. Получава ли се зависи от едно нещо: колко въздух влиза в сметаната, докато я разбиваш, и колко от него оцелява до фризера.
Разбиваш сметаната със захарта и кондензираното мляко до плътна, пухкава маса — не до течна пяна, а до състояние, в което, ако обърнеш купата, нищо не изтича. Тук е целият механизъм на десерта: мехурчетата въздух, затворени в маста на сметаната, не позволяват на водата да образува големи ледени кристали. Затова семифредо не е твърдо като лед, а леко поддава под лъжицата.
Шам-фъстъчената паста не е просто вкус — тя е и мазнина, която пак работи срещу кристализацията. Ако пастата е твърде рядка или твърде мазна (има различни по гъстота), сместа може да се отцепи — виждаш го веднага, защото боята спира да е еднородна и плува масло отгоре. Тогава разбъркваш по-внимателно, не миксираш, а сгъваш с лопатка.
Слоят бисквити отдолу не е декорация, а бариера — без мазнина между сметаната и формата, десерта е трудно да извадиш цял. Натрошените бисквити с паста държат формата, защото мазнината от пастата ги държи заедно, както маслото държи основата на чийзкейк.
Сметаната за разбиване трябва да е студена, направо от хладилника, и купата също добре да е охладена — топла сметана не хваща въздух, разбива се на масло вместо на пяна. Ако нямаш миксер с достатъчна мощност, разбиването отнема повече време, не повече обороти — изчакваш момента, не го бързаш.
Кондензираното мляко носи сладост и плътност едновременно — затова захарта тук е малко, само 30 г, колкото да подчертае вкуса на шам-фъстъка, не да го задуши. Ако нямаш кондензирано мляко, може да сложиш малко повече захар и щипка масло, но текстурата няма да е толкова кремообразна — кондензираното мляко е и стабилизатор, не само подсладител.
Шам-фъстъчената паста е скъпа и не винаги се намира лесно — заместваш с фъстъчено масло без захар или с паста от бадеми, но вкусът вече е друг десерт, не шам-фъстъчен. Ключово е пастата да няма добавена вода — ако е твърде рядка, разваля структурата на разбитата сметана.
Какаовите бисквити — обикновени, не прекалено маслени — се натрошават на средно големи парчета, не на прах. Прахът се сбива в плътен пласт без въздух и при рязане се чупи като плоча; по-големите парчета пукат приятно под лъжицата. Ако нямаш точно какаови бисквити, всяка суха бисквита с какао в тестото върши работа.
Фризерът е единствената "фурна" тук, но домашният фризер не замръзва еднакво бързо навсякъде — ако формата опира до стена с интензивен студ, краищата стягат по-бързо от средата. Затова 4-5 часа е долна граница, а истинският знак е друг: средата на десерта да не поддава при леко натискане с пръст през фолио, но да не е твърда като камък. Проверяваш, не гадаеш по часовника.
Няма смисъл да бъркаш сместа по средата на замръзването, както се прави при истински сладолед — именно липсата на това бъркане е причината да се казва "семи", наполовина. Търпението тук е в изчакването да мине достатъчно студ, не в работа с лъжица.