AI снимкаПаста палья е фиено със скариди, тиквички и къри
Паста палья е фиено със скариди, тиквички и къри сос.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 400 г Паста палья е фиено
- 400 г Скариди
- 150 г Чери домати
- 2 бр. Тиквичка
- Чесън на вкус
- Магданоз на вкус
- 1 бр. Шалот
- Зехтин на вкус
- 200 мл Растителна сметана за готвене
- Сол на вкус
- 1 щипка Люспи червен пипер чили
- 2 с.л. Къри
- 125 мл Бяло вино
Стъпки
В тиган загрейте зехтин и запържете ситно нарязаните шалот, чесън и магданоз.
Добавете тиквичките и чери доматите, задушете няколко минути.
Налейте лъжица топла вода и гответе още няколко минути.
Добавете скаридите, запържете, налейте виното, оставете да се изпари и продължете готвенето. Готовност: в най-дебелата част 63 °C.
Подправете със сол, добавете щипка люспи чили, растителната сметана и къри, разбъркайте.
Сварете пастата, отцедете и запържете няколко минути в тигана с готовия сос.
Сервирайте веднага.
Това е паста със скариди, тиквички и къри — бърза вечерна комбинация, която не е нито италианска, нито индийска, а нечие разумно хрумване да съедини средиземноморски зеленчуци с подправка, която идва от другия край на света. Получава ли се, зависи изцяло от два момента: да не преварите скаридите и да хванете пастата точно на границата между твърда и готова.
Скаридите са капризни по една проста причина — месото им е почти чисто протеин без мазнина, която да ги пази. Затоплиш ги веднъж до готовност, почнеш да ги топлиш втори път (например като ги оставиш да врат в соса, докато чакаш пастата), и протеинът се свива до гума. Затова редът е такъв: скаридите излизат от тигана навреме, а не „докато се сети готвачът".
Соусът тук не е доматен сос в класическия италиански смисъл — доматите чери са по-скоро сладка нотка, не основа. Основата е каймакът от растителната сметана с къри, който трябва да загрее достатъчно, за да се разгърне подправката, но не да ври до омазняване. Миризмата на къри, която излиза силна и после омекотена, е знакът, че е готово — не часовникът.
Шалотът тук не е прищявка на модерна кухня — той е по-мек и по-сладък от обикновен лук, изгаря по-трудно на силен огън и затова пасва по-добре с чесън и магданоз в самото начало на готвенето. Ако нямате шалот, половин глава обикновен лук върши работа, просто пазете огъня по-умерен — лукът тук трябва да остане бял до леко прозрачен, не да хваща цвят.
Тиквичките се режат, за да омекнат за минути, не за час — затова по-тънко е по-добре. Знакът за готовност е прост: вилицата минава през резена без усилие, но тиквичката още държи форма, не се е разпаднала на каша.
Виното в тигана не е за вкус на алкохол, а за киселина, която „отваря" соса и помага на мазнината от сметаната да се върже с течността от зеленчуците вместо да плува отгоре. Затова се налива след запържването на скаридите, на силен огън, и се чака да се изпари почти напълно — миризмата на алкохол изчезва, остава само киселинността. Ако нямате бяло вино под ръка, малко бульон с капка лимонов сок го замества, макар резултатът да е по-плосък.
Къри на прах не е една подправка, а смес — затова вкусът му варира доста между производителите. Тук е добре да сложите половината количество отначало, да опитате накрая и да коригирате, защото „2 супени лъжици" е ориентир, не закон.
Пастата палья е фиено е плоска лента, която се готви бързо и има повърхност, която лесно хваща сос — затова последната стъпка, запържването в тигана със соса, не е формалност. Тя е начинът пастата да поеме вкуса, вместо просто да лежи до него в чинията. Ако имате само спагети или фетучини, работят по същия принцип — важното е да не сте ги преварили преди да стигнат до тигана.
Скаридите най-добре работят размразени предварително и подсушени с кухненска кърпа — влагата по тях пречи на хубавото запържване и води до онази сивкава, вместо розова повърхност.
За български килер тази рецепта е гъвкава: ако няма растителна сметана за готвене, обикновена готварска сметана (не подсладена) е директна замяна, стига да не прегрява до вряне — пресеква лесно при висока температура. Ястието е за четирима, но на домашен котлон се готви по-добре на два пъти в по-малък тиган, защото скаридите искат място, за да се запържат, не да се задушат на куп.