AI снимкаХелоуин кифлички-тиквички
Меки, леко подправени кифлички във формата на малки тиквички – забавна хапка за Хелоуин.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 200 г Тиква нарязана на кубчета
- 100 мл Мляко стайна температура
- 20 г Мая
- 1 ч.л. Кардамон смлян
- 2 бр. Яйца
- 50 г Захар
- 10 г Сол
- 50 г Пълнозърнесто брашно пълнозърнесто
- 60 г Масло меко, стайна температура
- 500 г Брашно
- 1 бр. Яйце разбито за намазване
- 2 бр. Женско биле (коренче) нарязани на малки парченца за стъбълца
Стъпки
Поставете нарязаната тиква в тенджера с вода под капак, доведете до кипене и варете 10 минути.
10 минОтцедете водата и пасирайте тиквата на гъсто кремообразно пюре, поставете във фризера да се охлади напълно, преди да го добавите в тестото.
Разтворете маята в млякото, добавете кардамона, яйцата, захарта, солта и пълнозърнестото брашно, разбъркайте добре.
Изсипете половината от брашното и омесете мекото масло в тестото, когато стане хомогенно.
Добавете охладеното тиквено пюре и постепенно изсипвайте останалото брашно, месете тестото на ниска скорост 10 минути.
10 минПрехвърлете тестото в купа, покрийте с кърпа и оставете да втаса 1 1/2 часа.
90 минИзсипете тестото на набрашнена повърхност, разделете и оформете кръгли кифлички.
Поставете кифличките на тава с хартия за печене и оставете да отпочинат 15 минути без покриване.
15 минВнимателно завържете всяка кифличка с кухненски канап, образувайки шарка като колело.
Оставете кифличките да втасат на тавата още 30 минути, покрити с кърпа.
30 минНамажете кифличките с разбитото яйце и ги изпечете в предварително загрята фурна с конвекция на 175°C за около 16-18 минути.
17 минОставете кифличките да се охладят леко на решетка, внимателно срежете и отстранете канапа, поставете малко коренче женско биле като стъбълце преди сервиране.
Това е сладко хлебче с тиквено пюре в тестото, завързано с канап преди печене, та да заприлича на тиквичка с резки — после извадиш канапа и пъхаш парченце женско биле вместо дръжка. Детска игра, но тестото под играта е сериозно нещо: дрождено тесто с мляко, яйца, масло и пюре вместо част от течността.
Дали ще стане, зависи от три неща. Първо — колко суха е тиквата, преди да влезе в тестото. Второ — дали маята наистина е жива, когато я разтваряш в млякото. Трето — дали имаш търпение да изчакаш двете втасвания, а не само едното, защото втасването прави мекото хлебче мека, а не гумено хлебче.
Тиквата се вари, пасира се и — това е важната стъпка, която мнозина прескачат — отива във фризера да изстине напълно. Не заради студа като такъв, а защото топлото пюре носи пара и излишна вода, а тестото вече получава вода от млякото. Ако сложиш топло пюре, тестото плува, брашното не го поема и после компенсираш с още брашно — и хлебчето излиза тежко. Изстиналото пюре е гъсто, държи формата си и не разводнява нищо.
Канапът не е декорация за снимка, а техника: стяга тестото на резки, докато втасва, и тези резки остават и след печенето, дори след като срежеш канапа. Някои слагат резките с нож — не става хубаво, защото ножът реже коричката при печене и тя се отваря грозно встрани. Канапът само вдлъбва, не реже — и тестото втасва около вдлъбнатината, не през нея.
Брашното тук е две вида неслучайно. Пълнозърнестото влиза рано, при течната фаза — то носи вкус и малко плътност, но ако го сложиш много, тестото става тежко и трудно втасва, защото трицето реже глутеновите нишки. Затова е само 50 г на 500 г бяло брашно. Бялото брашно държи структурата, пълнозърнестото — характера. Ако нямаш пълнозърнесто, замени го с бяло — хлебчето ще е по-леко на вкус, но няма да провалиш нищо, защото именно бялото брашно е гръбнакът на тестото.
Маята е 20 г прясна — това е доста, но тестото е тежко от пюрето, яйцата и маслото, затова му трябва по-силен тласък, за да втаса въобще. Ако имаш суха мая вместо прясна, вземи около една трета от теглото — тя е по-концентрирана. Признакът, че маята работи, е прост: след като я разтвориш в хладкото мляко и постоиш малко, тя трябва леко да запени повърхността. Ако не запени нищо — спри, маята е мъртва, тестото няма да втаса, колкото и да чакаш.
Кардамонът тук не е просто аромат за екзотика — той прикрива лекия земен мирис на варена тиква, който иначе излиза през тестото. Без кардамон хлебчето ще мирише леко на зеленчукова супа, а не на сладкиш. Ако нямаш смлян кардамон, вземи канела — друг вкус, но същата работа: да покрие тиквения мирис.
Маслото влиза меко, не разтопено, и то след като тестото вече е станало хомогенно от брашното и течността. Причината е механична: разтопено масло просто се лее през тестото и пречи на глутена да се развие, а меко масло се вмесва на слоеве и остава в тестото като мазнина между нишките — това прави хлебчето меко на следващия ден, не само топло от фурната.
Двете втасвания имат различна работа. Първото, дългото — час и половина — е, за да се развие вкусът и обемът на самото тесто. Второто, кратичкото върху тавата, е само за да се върне въздухът, който изгубваш, докато мачкаш и връзваш хлебчетата с канап. Ако пропуснеш второто, резките от канапа ще изглеждат като дълбоки прорези в твърда коричка, не като мекички делнчета на тиквичка.
Температурата от 175°C с конвекция е избрана, защото хлебче с жълтък в тестото и яйце отгоре изгаря лесно при по-висок градус, преди да се пропече отвътре. Конвекцията разнася топлината равномерно около всяко хлебче, та и резките да запекат еднакво. Готовността не е по часовника, а по цвета: коричката минава от бледожълта в наситено златисто-кафява, и ако почукаш леко по дъното, звукът е кух, а не глух. Домашна фурна без конвекция ще се справи също, само вдигни малко температурата — градус-два, и дръж по-близо до таймера, защото без разнасяне на топлина ръбовете на тавата хрупат по-бързо от средата.
За женското биле — то е само последна украса, не влиза в печенето. Коренчето се реже на малки парченца и се пъха в прореза след охлаждане, като стъбълце на тиквичка. Ако нямаш женско биле под ръка, вземи клонче розмарин или дори канелена клечка, нарязана на подходяща дължина — функцията е чисто визуална, не вкусова.
·