AI снимкаСалата Цезар
Класическа салата Цезар с крехко пилешко филе, хрупкави крутони и домашен сос.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 1 бр. Яйца
- 2 с.л. Лимонов сок
- 1 с.л. Оцет ябълков или винен
- 1 с.л. Уорчестърски сос
- 100 мл Растително олио
- 50 мл Зехтин
- Сол на вкус
- 500 г Марулa Ромен
- 60 г Багета
- 1 скилидка Чесън
- 60 г Пармезан
- 300 г Пилешко филе
- Черен пипер на вкус
Стъпки
Измийте марулата Ромен, подсушете я в центрофуга за салата, нарежете на парчета и подредете върху кърпа, за да изсъхне.
В чаша на блендер сложете яйцето, лимоновия сок, оцета, солта и уорчестърския сос. Разбивайте, като постепенно добавяте олиото, докато сосът сгъстее.
Поставете соса Цезар в хладилника.
Нарежете багетата на еднакви кубчета. В незалепващ тиган загрейте олио с чесън и изпържете кубчетата хляб до златиста коричка.
В тигана изпържете пилешкото филе по 3 минути от всяка страна до готовност.
3 минНарежете пилешкото филе на резени.
Подредете марулата Ромен в чинии, добавете кубчетата хляб, резените пиле, завършете с люспи пармезан и полейте със соса Цезар.
Цезар е салата, в която нищо не се готви дълго — просто всяко нещо трябва да стигне точния си момент и после веднага да спре. Сготвиш ли пилето с минута повече, сосът ще е прекрасен, хлябът хрупкав, а месото — суха подметка. Затова тази салата се прави на части, не по ред: сос, крутони, пиле, и чак накрая сглобяване. Сглобяването е последно и бързо, защото марулата омеква от сос за минути, и ако я залееш рано, вместо хрупкав лист получаваш мокра купчина.
Успехът тук се мери на три места. Първо — сосът: трябва да сгъсти като майонеза, не да остане течен като дресинг. Второ — крутоните: цветът им казва всичко, златисто кафяво е готово, по-рано са сурови отвътре, по-късно горчат. Трето — пилето: режеш едно парче по средата, месото вътре е бяло и със сок, не розово, не сухо.
Истинският Цезар няма домат, няма майонеза от буркан и често няма пиле — класическата версия е само маруля, крутони, пармезан и яйчен сос с аншоа. Пилето е американска добавка, направена салатата да стане основно ястие вместо предястие. Нищо лошо няма в добавката — просто да го знаеш, за да не спориш излишно чия версия е "истинската".
Яйцето в соса не е украса, то е емулгаторът — протеините му държат маслото разбито на дребни капчици във водната фаза на лимона и оцета, вместо да се разделят. Затова добавяш олиото бавно, на тънка струйка, докато блендерът работи — рязко изсипано олио къса емулсията и сосът остава на два пласта. Суровото яйце тук е класика, но ако те притеснява, вземи пастьоризирано яйце или замени с 1 супена лъжица готова майонеза плюс останалите подправки разбити отделно — механизмът на сгъстяване е същият, само готов отнапред.
Лимонов сок и оцет заедно не са прищявка — киселината реже тежестта на маслото и държи соса свеж, а не лепкав. Уорчестърският сос носи соленост и дълбочина от ферментирала риба и подправки; ако нямаш, капка соев сос с капка оцет приближава вкуса, макар и не точно.
Багетата за крутони трябва да е малко позасъхнала — пресен мек хляб се разпада в тигана и попива масло като гъба, вместо да остане хрупкав отвън и мек отвътре. Чесънът в олиото е там, за да ароматизира мазнината, не самия хляб — затова се маха или се оставя да пари кратко, иначе изгаря и дава горчивина.
Пилешкото филе — най-добре е да е с равномерна дебелина, иначе тънкият край изсъхва, докато дебелият still суров. Ако филето е дебело неравномерно, го разрязваш по дължина или леко сплескваш. Готовността не се брои по часовник, а по разрез и по съпротива — месото пружинира леко под пръст, не е меко като сурово, но не е твърдо като презготвено.
Пармезанът дава солената, умами нотка, която балансира мазния сос. Истински твърд пармезан се реже на люспи с бели ренде или белачка за картофи — настърганият на прах от пликче е по-сух и по-малко ароматен, но върши работа при липса на друго. Ако нямаш пармезан, твърдо саламурено сирене няма да ти даде същото, по-добре потърси друго твърдо зряло сирене.
Марулата Ромен е избрана заради здравите си, леко хрупкави листа — те издържат на тежкия сос, без веднага да омекнат. По-нежна марула (айсберг е изключение — тя пък е твърде водниста и безвкусна) би се сплескала бързо под дресинга. Измиването и подсушаването не е формалност: вода по листата разрежда соса и той не ляга добре.
За четирима души тези количества стигат като основно ястие за обяд или лека вечеря — ако е предястие, разделяш на шест.