AI снимкаМилфьой с рикота и шоколадови капки
Десерт с пластове бутер тесто и крем от рикота, кондензирано мляко и бита сметана, украсен с шоколадови капки.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 1 бр. Бутер тесто без мая 250 г
- 250 г Рикота
- 80 г Кондензирано мляко
- 250 г Сметана за десерти
- 30 г Захар
- 20 г Шоколадови капки
- Пудра захар на вкус
Стъпки
Разточваме бутер тестото върху равна тава за печене и набождаме цялата повърхност с вилица.
Печем в предварително загрята на 190°C фурна с вентилатор до златист цвят.
17 минОставяме тестото да се охлади.
Смесваме рикотата с кондензираното мляко и разбъркваме до гладка и хомогенна смес.
Добавяме захарта към сметаната за десерти и разбиваме до гъста, стабилна пяна.
Съединяваме разбитата сметана с крема от рикота и кондензирано мляко и внимателно разбъркваме с шпатула.
Добавяме шоколадовите капки.
Внимателно разрязваме охладеното бутер тесто на три равни ивици.
Сглобяваме милфьоя, редувайки пластове тесто с приготвения крем.
Покриваме с трети пласт тесто и поставяме във фризера да се стегне.
Украсяваме милфьоя с пудра захар и шоколадови капки.
Милфьой е десерт на пластовете — хрупкаво бутеро тесто, разделено с крем, и целият смисъл е в контраста: едно твърдо и чупливо, друго — меко и хладно. Няма печене на крема, няма варене, само събиране. Затова рецептата е толкова благодарна за домашна кухня — изисква търпение, не майсторство.
Успехът тук зависи от две неща: доколко сухо е тестото след печене и доколко стабилна е сметаната. Ако тестото е влажно отвътре, крема го разкашква за час. Ако сметаната е разбита твърде леко, десертът се разтича при рязане. Всичко останало — украса.
Някои мислят, че бутер тесто трябва да се маже с жълтък или вода, за да стане златисто. Не — тестото е готово, защото маслото в него се е разтопило на пластове и парата ги е повдигнала, не защото някой е лъскал повърхността. Гледаш цвета и чуваш звука — изсъхнало тесто леко пука, когато го почукаш.
Бутер тестото тук е купено готово — няма смисъл сам да си правиш, у дома никой не разполага с хладна каменна маса и часове за сгъване на масло в тесто. Избираш тесто без мая, защото маята тук е излишна — няма нужда от обем чрез ферментация, обемът идва от маслени пластове и пара при печене. Набождането с вилица е не декорация — пуска парата равномерно, иначе тестото се надува на мехури и пече неравно.
190°C с вентилатор е температура, при която маслото между пластовете кипи бързо и вдига тестото, преди да е изтекло навън. Готовността виждаш по цвета — златисто, не кафяво, и по звука при почукване — леко пукащо, сухо. Ако извадиш по-рано, вътрешните пластове остават лепкави и течността на крема ги размеква веднага.
Рикотата е основата на крема — мека, но без собствен сладък вкус, затова кондензираното мляко влиза с двойна роля: подслажда и сгъстява. Ако нямаш рикота, върви крема сирене без подквасен вкус, но текстурата ще бъде по-тежка. Сметаната за десерти трябва да е студена при разбиването — топла сметана просто не хваща структура, колкото и да биеш. Разбиваш до момент, в който пяната остава изправена на бъркалката, не се свлича обратно в купата.
Съединяването на двата крема с шпатула, не с миксер, пази въздуха, който сметаната е хванала — миксер тук би го изгонил и кремът ще легне плътно и тежко, вместо да остане лек. Шоколадовите капки влизат студени и твърди, за да не се разтопят от топлината на ръката, докато бъркаш.
Замразителят не е прищявка — той е начин да стегнеш крема бързо, без фурна, без желатин. Десет-петнайсет минути стигат, за да държи формата при рязане, но следи да не се вкочани — иначе тестото под него омекне от студения шок, а не от крема. Пудрата захар отгоре е последен щрих, не маскировка — слагаш я точно преди сервиране, иначе влагата от крема я разтваря.
Шест порции значи, че една стандартна тава с едно тесто от 250 г стига точно за шест прилични резена — не режи по-тънко, иначе пластовете се разпадат при хапка.