AI снимкаСладкиш с цвят от бъз
Сладкиш с цвят от бъз, рикота и бял шоколад — лек и ароматен десерт.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 7 бр. цвят от бъз
- 200 г кафява захар
- 3 бр. яйца
- 250 г рикота
- 150 г брашно пресято
- 50 г картофено нишесте пресято
- 100 г бял шоколад нарязан на парченца
- 50 г стафиди
- 0.5 бр. Grand Marnier половин чашка
- 1 щипка сол
- 16 г бакпулвер
- пудра захар на вкус
- масло за намазване на формата
- брашно за поръсване на формата
Стъпки
Загряваме фурната на 175 градуса. Накисваме стафидите в половин чашка Grand Marnier.
Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци. Разбиваме жълтъците с кафявата захар до светла и пухкава маса.
Добавяме рикотата, пресятото брашно и картофеното нишесте, нарязания бял шоколад, бакпулвера и щипка сол. Разбъркваме.
Вземаме цвета от бъз, отделяме го от стъблата и клонките, и го добавяме към тестото.
Изцеждаме стафидите от Grand Marnier, обваляме ги в брашно и ги влагаме в тестото.
Разбиваме белтъците до гъста пяна и внимателно ги смесваме с тестото.
Изливаме тестото в намазана с масло форма с диаметър 24 см и печем при 175 градуса.
45 минОставяме сладкиша да изстине, преди сервиране поръсваме с пудра захар.
Това е кекс, но не обикновен — цветовете на бъза в тестото му дават онзи лек, почти лимонов аромат, който никой подправка не може да имитира. Бабите го правеха веднъж в годината, през май-юни, докато бъзът цъфти две седмици и после всичко свършва до следващата пролет. Затова тази рецепта има прозорец — не е нещо, което готвиш произволно във вторник през ноември.
Успехът тук стои на три крака: сух цвят от бъз без стъбла (те горчат), рикота, която не пуска вода, и температура на фурната, която позволява на тестото да се надигне, преди да хване коричка отгоре и да го затвори. Ако фурната е прекалено силна, кексът се вдига отвън, но вътре остава суров — защото коричката се запечатва преди мехурчетата на бакпулвера да стигнат нагоре.
Белтъците, разбити на пяна и внесени последни, са тайната на лекотата. Някои бъркат всичко накуп с миксера — да, става сладкиш, но тежък, плътен, почти пудинг. Разделянето на жълтъци и белтъци не е префърцунена стъпка за показ, а начин да вкараш въздух в тестото механически, вместо да чакаш химията на бакпулвера да свърши цялата работа сама.
Готовността не се мери по хронометър, а по дървена клечка — влиза в центъра и излиза суха, без лепкаво тесто по нея. 45 минути са ориентир, долна граница; ако фурната ви е по-слаба или формата по-дълбока, кексът ще поиска още време и трябва да му го дадете.
Цветът от бъз е сърцето на тази рецепта и затова трябва да се бере внимателно — само отворените съцветия, без стъблата, защото те носят горчив, почти билков привкус, който се усеща в готовия сладкиш. Ако няма свеж бъз, сух цвят от бъз (продава се в билкарски магазини) работи също добре, дори понякога ароматът е по-концентриран.
Рикотата дава влага и плътност, без да прави тестото тежко като от масло. Ако нямате рикота, извара, прецедена добре през цедка, за да не пусне суроватка в тестото — иначе кексът ще стане по-плътен и ще му трябва още време на фурна.
Брашното и картофеното нишесте заедно дават структура, която е по-лека от чисто брашнено тесто — нишестето "разрежда" глутена и прави среда на кекса по-крехка, не гумена. Ако нямате картофено нишесте, царевичен скорбяла се справя също добре, в същото количество.
Белият шоколад се топи частично в тестото при печене и оставя джобчета сладост, различни от самата захар в тестото — не е просто украса, а втори слой вкус. Стафидите, накиснати в Grand Marnier, набъбват и омекват, вместо да изсъхнат като камъчета в готовия сладкиш; обваляването им в брашно преди да влязат в тестото пречи да потънат на дъното на формата — това е дребен трик, но без него половината стафиди ще свършат в коричката отдолу.
Бакпулверът тук е доста, 16 грама — защото тестото е плътно от рикотата и шоколада и има нужда от сила, която само химическият набухвател дава бързо и сигурно, докато белтъчната пяна работи повече за текстура, отколкото за обем.
Формата се намазва с масло и поръсва с брашно не от суетност, а защото рикотата прави тестото леко лепкаво — без тази подготовка кексът ще се скъса при изваждане. И накрая — търпението: нека изстине напълно, преди да режете и поръсите с пудра захар, иначе среда ще се сплеска под собствената си тежест, докато е още топла и крехка.