AI снимкаМъфини с рикота без яйца
Мъфини с рикота, без яйца, с хрупкави шоколадови парченца.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 150 г Брашно
- 150 г Захар
- 150 г Рикота
- 8 г Бакпулвер
- 120 мл Растително олио
- 1 пакет Шоколадови капки по вкус
Стъпки
Смесваме захарта с растителното олио, добавяме рикотата и разбиваме с миксер до гъста, хомогенна кремообразна смес.
Пресяваме брашното с бакпулвера и постепенно го добавяме към сместа, като непрекъснато разбъркваме.
Когато тестото е готово, добавяме шоколадовите капки и разбъркваме добре.
Разпределяме тестото във формички за мъфини, пълнейки ги до около 2/3.
Печем във фурна, загрята на 180 градуса.
18 минПроверяваме готовността с дървена клечка: ако излиза суха, изключваме фурната.
Оставяме мъфините да си починат още 5 минути.
5 минОставяме да изстинат и сервираме.
Мъфини без яйца — и това не е диета, а просто друга механика на свързване. Яйцето в обикновения кекс прави две неща: свързва течното с твърдото и дава леко повдигане от въздуха, който се набива при разбиване. Тук тази работа я върши рикотата — тя е достатъчно мазна и достатъчно влажна, за да държи тестото заедно, а бакпулверът поема повдигането изцяло на себе си. Затова резултатът е по-плътен, по-влажен мъфин, по-близо до чийзкейк, отколкото до бисквитена закуска.
Дали ще се получи, зависи от едно нещо — колко добре си разбил рикотата със захарта и олиото в началото. Ако ги биеш кратко и мързеливо, остават бучки рикота в тестото и при печене те не се разтопяват, а изсъхват — усещаш ги като сухи топчета в иначе влажен мъфин. Разбиваш до гладко, докато кремът стане еднороден на цвят и на пипане между пръстите — това е знакът, не часовникът.
Някои ще кажат, че без яйце тестото „не държи“ и мъфините ще се разпаднат. Не, защото държането тук не е работа на белтъка, а на мазнината от рикотата и олиото — те лепят брашното достатъчно добре. Разпада се само ако си сложил твърде малко мазнина спрямо брашното, а тук пропорцията е премерена да стигне.
За фурната — 180 градуса е температурата, при която повърхността хваща коричка точно когато средата е узряла, не по-рано. По-ниска температура — коричка не се образува навреме, мъфинът пада при изваждане. По-висока — коричката хваща бързо, а средата остава суровичка под нея. Домашната фурна рядко показва вярно своите 180, затова клечката е присъдата, не таймерът.
Брашното е скелетът — то поема течността и се вкоравява при печене, като дава форма на мъфина. Ако нямаш точно такова количество, важното е съотношението му спрямо течността (олио + рикота), а не марката — обикновено пшенично брашно тип 500 върши работа без въпроси.
Захарта тук не е само за сладост. Разбита заедно с олиото, тя „реже“ мазнината на по-малки частици и помага кремът да стане гладък, а не мазен на повърхността. По-малко захар — по-плътна, по-малко стабилна смес; не намалявай повече от стотина грама, ако искаш същата структура.
Рикотата е сърцето на рецептата — влага, мазнина и леко кисело, което балансира сладостта. Избирай прясна рикота, не твърде суха — ако е прекалено отцедена, тестото ще излезе по-гъсто и мъфините по-плътни, почти сухи. Ако нямаш рикота, крема сирене (по-леко, разредено с малко мляко) върши подобна работа, защото пак носи мазнина и влага без яйце.
Бакпулверът е единственият източник на повдигане тук — затова и количеството му е сравнително голямо спрямо брашното. Пресяваш го заедно с брашното, за да се разпредели равномерно — ако остане накуп на едно място, ще имаш мъфин, който расте накриво, с „гърбица“ на една страна.
Олиото е течната мазнина, която прави тестото влажно трайно, за дни напред — за разлика от краве масло, то остава течно и на студено, затова тези мъфини не стягат толкова бързо в хладилника. Всяко неутрално растително олио работи еднакво добре тук, не е нужно нищо специално.
Шоколадовите капки слагаш по вкус, не заради рецептата — те не влияят на механиката, само на характера. Разбъркваш ги последни и бързо, за да не се разтопят от топлината на тестото и да не оцветят всичко в кафяво. Формичките пълниш до 2/3 — не повече, защото тестото расте с бакпулвера и ако е пълно догоре, прелива и загаря отвън, преди средата да е готова. Почивката от пет минути след печене не е каприз — парата вътре трябва да излезе бавно, иначе средата хлътва при рязко изваждане от горещата форма.