AI снимкаКрушен пай без масло
Сочен крушен пай без масло — леко тесто с круши, канела и лимонова кора.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 700-800 г Круши
- 150 г Захар
- 125 мл Мляко топло
- 3 бр. Яйца
- 200 г Брашно
- 16 г Бакпулвер
- 1 бр. Лимонова кора
- 1 ч.л. Канела
- Пудра захар на вкус
Стъпки
Обелете крушите, разрежете ги на половинки и отстранете семките; част нарежете на кубчета, а останалата част — на тънки резени.
В купа разбийте яйцата със захарта с миксер или на ръка, докато сместа стане пухкава и въздушна.
Добавете лимоновата кора, след това пресятото брашно, бакпулвера и канелата.
Прибавете топлото мляко и разбъркайте до гладка смес.
Добавете нарязаните на кубчета круши, разбъркайте внимателно и изсипете тестото в тава с диаметър 24 см.
Изравнете повърхността на тестото, подредете отгоре тънките резени круша като лъчи и поръсете със захар.
Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна.
30 минПроверете готовността с дървена клечка; ако излиза суха, изключете фурната и оставете пая да се охлади.
Преди сервиране поръсете пая с пудра захар на вкус.
Крушен пай без масло е нещо средно между кекс и плодова торта — тестото е леко, пухкаво, носи се на яйца и бакпулвер, а не на тлъстина. Затова няма нужда от масло или олио: въздуха го дава доброто разбиване на яйцата със захарта, не тлъстината. Ако пропуснеш това разбиване и само ги смесиш с лъжица, пая ще стане плътен и гумен — нищо общо с пухкавата бисквита, която искаш.
Крушите тук играят двойна роля. Едни — на кубчета — отиват вътре в тестото и се разтварят в него, пускат сок, държат влагата. Други — на тънки резени — стоят отгоре като украса и леко се карамелизират при печене. Затова е важно крушите да не са презрели до разкашкване — трябва да държат форма, докато се режат, иначе резените отгоре ще се разпаднат в тестото.
Дали ще стане, зависи най-много от две неща: колко добре е разбита яйчено-захарната смес и колко точно е усетена готовността във фурната, не минутите по рецепта. Клечката е единственият сигурен знак — сух център означава сготвено тесто, влажни трохи по нея означават още малко.
Яйцата и захарта са основата на тестото, не брашното. Разбиването им до пухкава, светла маса вкарва въздух, който после задържат бакпулверът и топлината — това е механизмът, който замества маслото. Ако яйцата са студени от хладилника, се разбиват по-трудно и по-бавно поемат въздух; затова има смисъл да престоят малко на стайна температура преди работа.
Топлото мляко не е прищявка. То разтваря захарта по-добре в сместа и леко активира бакпулвера още преди фурната, което помага на тестото да се вдигне равномерно, без джобове. Студено мляко ще свърши работа, но по-мудно — тестото ще тръгне да се вдига по-бавно и неравномерно.
Брашното и бакпулверът вървят заедно като каркас — брашното дава структура, бакпулверът вдига. 16 грама на 200 грама брашно е доза, която държи тестото леко, но не разпада на пясък. Ако сложиш по-малко бакпулвер, пая ще излезе плътен като кекс с проблем; ако сложиш повече — ще се вдигне бързо и после ще се свлече в средата, защото структурата няма да го удържи.
Лимоновата кора и канелата не правят вкус сами по себе си — те балансират сладостта на крушите, която иначе излиза еднопланова. Ако нямаш лимон, резен портокалова кора върши сходна работа; канелата може да се пропусне без загуба на структура, само вкусът ще е по-плосък.
Крушите избирай по твърдост, не по сладост — трябва да държат нож и форма при рязане. Твърде зрели пускат много сок в тестото и то не се пече равномерно в средата, остава влажно, докато отгоре вече е готово. Ако крушите са твърде твърди и неузрели, резените отгоре не се карамелизират, а просто изсъхват.
Температурата от 180 градуса е онази зона, при която тестото успява да се вдигне, преди повърхността да хване кора и да го „затвори“ — по-висока температура би запечатала отгоре, докато вътре остава суровина. Домашната фурна рядко държи точно зададеното, затова клечката е по-сигурен ориентир от бройката минути — сервиз от уред не лъже, но и не е еталон.
·