AI снимкаТреска в пакетчета със зеленчуци
Нежна треска, запечена в пакетчета с ароматно масло и пресни зеленчуци.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 600 г Треска
- 1 бр. Резене нарязано на много тънки резени
- 1 бр. Моркови нарязани на тънки ивици
- 12 бр. Аспержи разрязани наполовина
- 100 мл Бяло вино
- щипка Сол
- щипка Черен пипер прясно смлян
- 100 г Масло
- 1 бр. Лимон ситно настъргана кора
- 100 мл Копър ситно нарязан
- 100 мл Магданоз ситно нарязан
- 1 кг Картофи
Стъпки
Измийте картофите и ги сложете в тенджера с леко подсолена вода. Доведете до кипене и варете 15 минути.
Отцедете водата и оставете картофите да постоят в тенджерата под капак.
Пригответе ароматното масло: разбъркайте маслото с лимоновата кора, копъра, магданоза, сол и пипер.
Разделете треската на порции според броя на гостите, за които е предназначена.
На всяко парче пергамент сложете първо резенето, после парче треска, и разпределете половината от ароматното масло.
Сложете върху всяко рибно пакетче моркови и аспержи, завийте пергамента около рибата и полейте с 1-2 супени лъжици бяло вино.
Завържете всяко рибно пакетче с кулинарен конец.
Печете в огнеупорна форма в предварително загрята фурна на 175 градуса с вентилатор около 12-14 минути.
Оставете да почине 5 минути преди сервиране.
Разбъркайте картофите с разтопеното ароматно масло и сервирайте с допълнителен магданоз, сол и пипер.
Треска, запечена в собствена пара — всяко парче в своя пакет, със зеленчуци и ароматно масло. Папийот му викат французите, но принципът е стар колкото готвенето на пара в листа — лист от лоза, царевична шума, пергамент, все едно, важното е да затвориш влагата вътре и да не ѝ позволиш да избяга.
Дали ще се получи, зависи от едно нещо: да не пресушиш рибата. Треската няма мазнина, която да я пази, както има сьомгата например. Затова пакетът е цялата ѝ защита — парата вътре я вари внимателно, а виното и маслото ѝ дават каквото сама не носи.
Някои ще кажат — защо толкова сложно, защо не направо на тава. Може и на тава, но тогава водата от рибата изтича в тавата и се изпарява, а месото остава сухо и жилаво. В пакета тази вода остава при рибата, топли я отвътре. Разликата е точно в това — дали парата работи за теб, или бяга от теб.
Треската взимайте прясна, бяла, без жълтеникав оттенък — той е знак, че рибата стои отдавна. Ако нямате треска, вземете всяка бяла риба с нежно месо — лаврак, писия, дори щука — важното е да не е мазна и да се държи на тънки пластове, иначе няма да се сготви наведнъж с толкова тънките зеленчуци.
Резенето слагате отдолу не случайно — то е подложка, която не позволява рибата да залепне за пергамента и да се разпадне при изваждане, а освен това пуска аромат отдолу, докато маслото работи отгоре. Ако нямате резене, сложете тънко нарязан лук-порей или целина — целта е плоска, ароматна основа, не самата зеленчукова идентичност.
Ароматното масло е сърцето на рецептата. Студеното масло, смесено с лимонова кора и зелен лист, се топи бавно в затворения пакет и обвива рибата отвътре — това е начинът да вкараш аромат, без да го изгориш отгоре на тиган. Лимоновата кора, не сокът — кората носи етерично масло, сокът само киселина, а тук киселината вече я носи виното.
Моркова режете на тънки ивици, защото дебело парче просто няма да успее да омекне за времето, в което рибата е готова — тук времето на зеленчука трябва да се съобрази с времето на рибата, не обратно. Аспержите разполовени по дължина поемат топлина по-бързо от цели стъбла — ако аспержите ви излязат твърди, значи са били по-дебели от обичайното, разрежете ги и на четвърти следващия път.
Фурната на 175 градуса с вентилатор е умерена, суха топлина — тя загрява пергамента отвън, а той предава топлината на съдържанието бавно и равномерно. Дванайсет до четиринайсет минути е долна граница, не присъда — отворете единия пакет, месото на треската трябва да се разделя на едри люспи с леко побутване на вилица, а не да се разпада на влакна като сварено твърде дълго. Ако се съпротивлява — затворете пак и дайте още две минути.
Картофите вряват отделно и чакат под капак — парата, която се задържа над тях, продължава да ги доготвя леко и не им позволява да изстинат, докато рибата се занимава с фурната. Разбъркани накрая с останалото ароматно масло, те стават съда, в който маслото се разтваря и остава, вместо да изтече в чинията. Търпението тук е в изчакването — пет минути почивка за рибата не са загубено време, а времето, в което сокът вътре се разпределя назад в месото, вместо да изтече навън при първото рязане.
·