AI снимкаБутер пай с тиквички, праз и бри
Хрупкав бутер пай със сочни тиквички, праз и кремообразно бри — лесна и ефектна печена закуска.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 1 бр. Бутер тесто без мая
- 100 г Бри
- Пармезан
- 2 бр. Тиквичка
- 1 бр. Праз лук
- 3 бр. Яйца
- 200 мл Сметана
Стъпки
Поставете бутеното тесто заедно с хартията за печене във форма за пай.
Набодете дъното на тестото с вилица, поръсете с пармезан и галета, разпределете парченцата бри.
Подредете резенчета тиквичка и кръгчета праз лук.
В купа разбийте сметаната с яйцата, добавете пармезан, сол и черен пипер, залейте зеленчуците със сместа.
Подгънете краищата на тестото и печете при 200 градуса.
25 минПоднесете топло.
Това е кишови пай, само дето вместо традиционната форма за кишове тук работи бутеното тесто — по-мързеливо, но по-хрупкаво. Механизмът е прост: тестото дава кора, сместа от яйца и сметана се съсирва и държи всичко заедно, а зеленчуците и сиренето дават вкус и влага.
Успехът зависи от едно нещо — дъното да не омекне. Затова го набождате с вилица (излиза парата, не се издува на мехури) и го поръсвате с пармезан и галета, преди да сложите мокрите зеленчуци отгоре. Сиренето и галетата правят бариера, която попива първите капки влага и не позволява тестото да се размекне отдолу, докато отгоре се пече.
При 200 градуса се случват две неща едновременно — тестото по краищата бухва на пластове (маслото вътре се топи и пуска пара, тя повдига слоевете), а млечната смес горе се съсирва от течна в твърда, като заквасено мляко, само че от топлина, а не от бактерии. Готовност познавате по повърхността — вече не трепти, а е леко хваната коричка, златисто-кафява по ръбовете на тестото.
Не вярвайте на мита, че бутеното тесто "не прощава грешки" и трябва да се размразява по часовник. Важното е да е студено, когато го слагате във формата — иначе маслото в него тръгва да се топи преди да влезе във фурната и пластовете слепват, вместо да се разделят.
Бутеното тесто купувате готово — у нас никой нормален човек не прави бутер тесто вкъщи с всичките му подгъвания и охлаждания, това е работа за сладкарница. Купувате замразено, без мая (тестото "с мая" е друг вид, бухва по-различно и не държи форма тук). Разопакова се леко замразено, точно толкова меко, че да се разгъне без да се чупи.
Бри-то топи се равномерно и създава кремообразни джобчета в пая — ако го няма, вземете всяко меко сирене с бяла плесен или дори камамбер. Твърдо сирене като кашкавал няма да свърши същата работа, защото не се топи по същия начин, а се плаща в мазни капки.
Пармезанът горе е за крехка коричка и вкус наситен, солен — ако нямате, сложете по-малко количество настърган твърд кашкавал или дори изсушено сирене. Галетата не е задължителна, но помага — ако я няма, замества я тънък слой едро настъргано твърдо сирене, работи по същия принцип — попива влага.
Тиквичките режете тънко, на кръгчета или ивици — по-тънко се пекат наравно с тестото, по-дебело остават сурови отвътре, докато тестото изгори отвън. Праз лукът му трябва бяла и светлозелена част, тъмнозелената е жилава и горчива, хубаво е да се изплакне добре между слоевете, там се крие пръст.
Сметаната и яйцата правят основата — три яйца на 200 мл сметана е съотношение, което съсирва точно колкото трябва, да държи форма, но да остане крехко, не гумено. Ако сложите повече яйца, ще заприлича на омлет, не на пай.
За четирима това количество стига като основно ястие, с шопска салата отстрани — тя тук е добър избор, защото среща топлото тестено с хладен домат и краставица, балансира тежестта на сметаната. Търпение искайте само едно — да изчакате тестото да се разгъне студено, преди да го нагъвате по ръбовете, иначе се къса.