AI снимкаСолен тарт с рикота и спанак на аерогрил
Солен тарт с рикота и спанак, печен на аерогрил — лесен за приготвяне у дома.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 1 бр. Бутер тесто без мая
- 500 г Спанак пресен или замразен
- 250 г Рикота
- 1 бр. Яйце
- 80 г Пармезан или Грана Падано
- 1 с.л. Зехтин малко
- 1 бр. Шалот нарязан ситно
- 1 щипка Сол на вкус
- 1 щипка Черен пипер на вкус
- 1 щипка Индийско орехче на вкус
- 1 бр. Яйчен жълтък за намазване, по желание
Стъпки
Загрейте малко студено пресован зехтин и запържете нарязания на ситно шалот до златисто.
Добавете спанака (пресен или замразен) и гответе, докато пусне сок.
12 минОтцедете излишната течност от спанака, после го пасирайте с блендер или нарежете ситно с нож.
В купа смесете рикотата с яйцето, добавете сол, черен пипер и индийско орехче.
Добавете пармезана и разбъркайте добре.
Вмесете подготвения спанак в сместа с рикота.
Разстелете тестото заедно с хартията за печене във форма с диаметър 20 см.
Набодете основата с вилица и разпределете плънката от рикота и спанак.
Прегънете краищата на тестото, оформяйки ръб, и по желание намажете с разбит жълтък.
Печете тарта на аерогрил на температура 180 градуса.
30 мин
Тарт е, значи работата е в равновесието между крехко тесто и влажна плънка — и целта е тестото да изпече до хрупкаво, а плънката да се опече, без да пусне вода и да размекне основата отдолу. Затова спанакът минава през тиган и отцеждане, преди да влезе в чинията — не за вкус, а за да не остане тартата с мокро дъно.
От аерогрила искаме циркулиращ горещ въздух, който бързо хруска тестото отвън, докато плънката вътре се сбира. Знакът, че тартата е готова, не е хронометърът — ръбът на тестото трябва да е златист и сух на вид, а плънката да е спряла да трепти в средата, когато побутнете формата. Ако средата още се люлее като пудинг, дайте й още време, дори да е минал половин час.
Някои слагат спанака директно суров в плънката, за да „запазят витамините". Не — суровият спанак пуска вода чак при печене, тестото под него омекне и тартата се разпада, щом я режете. Дефектът не е във вкуса, а във водата, която трябва да излезе преди, не по време на печене.
За четирима души тартата е добра за обяд със салата отстрани — шопска салата се връзва тук идеално, защото пресните домати и краставица разчупват гъстотата на рикотата.
Бутерото тесто е носачът — крехка структура от масло и тънки пластове, която трябва да остане студена до момента на печене, иначе маслото се разтопи предварително и тестото падне плоско вместо да набъбне на листа. Ако го купувате готово, държите го в хладилника до последния момент. Ако нямате точно бутер тесто, доброто пресно тесто за тарт (с масло, брашно, вода, щипка сол) също държи форма, само дъното може да излезе малко по-плътно.
Рикотата дава крема — мека, леко сладникава основа, която омекотява солта на пармезана и спанака. Купувайте свежа, не подсушена, иначе плънката излиза суха и трошлива. Ако нямате рикота, извара или крема сирене на ниска солена нота могат да я заменят — критерият е мекота и неутрален вкус, не марка.
Яйцето и жълтъкът имат различна работа. Яйцето в плънката е свързващото — без него рикотата и спанакът остават разделени на слоеве след печене. Жълтъкът отгоре е само за цвят — лъскава коричка по ръба, козметика, без него тартата е не по-зле вкусна, просто по-бледа.
Пармезанът носи сол и аромат на зрялост — затова добавената отделно сол е само „пинч", не повече: сиренето вече я носи. Индийското орехче е класическата подправка към спанак и рикота по една проста причина — топли нотки, които балансират зеленото, леко тревисто на спанака. Без него тартата не се разваля, просто остава по-плоска на вкус.
Шалотът, запържен в студено пресован зехтин, дава сладост на фона — лукът минава от бял в прозрачно златист, не повече, иначе горчи. Ако нямате шалот, обикновен кромид лук върши работа, само слагайте по-малко, защото е по-остър на вкус.
Истинското търпение тук е в отцеждането на спанака — не бързайте тази стъпка, защото всяка капка вода, останала в него, отива право в тестото при печене. По-добре да изстискате спанака два пъти, отколкото да ядете хрупкав ръб с мека средина отдолу.
·