AI снимкаБезглутенова тарта с малинов конфитюр
Чуплива безглутенова тарта с малинов конфитюр — лесен и ароматен десерт.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 200 г оризово брашно
- 50 г картофено нишесте
- 150 г захар
- 1 бр. яйца
- 150 г масло студено
- 8 г бакпулвер
- 1/2 бр. лимонова кора
- 450 г малинов конфитюр
Стъпки
В голяма купа смесете оризовото брашно и картофеното нишесте, добавете яйцето, захарта, бакпулвера и лимоновата кора.
Добавете студеното масло, нарязано на кубчета, и омесете тестото с ръце в купата.
Прехвърлете тестото върху леко набрашнена повърхност и го омесете енергично, докато получите гладка и хомогенна топка.
Увийте тестото в домакинско фолио и го оставете да почине в хладилника минимум 1 час.
60 минРазточете тестото с точилка до дебелина 4-5 мм.
Прехвърлете тестото във форма с диаметър 22 см, намаслена и поръсена с оризово брашно, притискайки към краищата.
Набодете дъното с вилица и напълнете тартата с малинов конфитюр.
Разточете остатъците от тестото и изрежете фигурки за украса на върха на тартата.
Печете тартата в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30 минути.
30 минОставете тартата да се охлади напълно преди сервиране.
Тартата е механика на две температури: студено тесто и гореща фурна. Маслото трябва да стигне до фурната твърдо, нарязано на кубчета, защото докато се топи вътре в тестото, то освобождава пара и прави коричката на пластове, трошлива, а не твърда като бисквита. Затова тестото почива в хладилника — не заради аромат, а за да не омекне маслото от топлината на ръцете и да не се слегне при печене.
Безглутеновата част променя логиката на цялото тесто. Оризовото брашно и картофеното нишесте нямат глутен, значит няма онази еластична мрежа, която държи класическото тесто заедно — затова месим енергично с ръце, докато топката стане гладка, иначе тестото се разпада на трохи при разточване. Някои мислят, че щом няма глутен, трябва да се меси леко, за да не стегне — обратното, точно енергичното месене сближава нишестето и водата от яйцето, за да се държи формата.
Готовността не е по часовник, 30 минути е долна граница. Истинският знак е ръбът на тартата — става златист и твърд на пипане, а конфитюрът вътре леко ври и мехурчи по средата. Ако центърът остава блед и течен, дръжте още, но проверявайте по цвят, не по будилник.
Оризовото брашно носи структурата, а картофеното нишесте — крехкостта. Без нишесте тестото ще е плътно и песъчливо на вкус, защото оризовото брашно само е грубо смляно. Ако нямате точно картофено нишесте, царевичното работи почти еднакво — и двете са чисти скорбяли без собствен вкус, разликата е минимална.
Студеното масло е критерият, не марката или вида. Важното е да стигне до купата твърдо, направо от хладилника, нарязано на малки кубчета — топло масло се омазва в брашното веднага и тестото губи онзи слоест, трошлив характер, заради който въобще си правим труда да замразяваме маслото предварително.
Яйцето тук е свързващо вещество заради липсата на глутен — то дава еластичност, която иначе идва от протеина в пшеничното брашно. Бакпулверът е малка доза въздух за крехкост, не за бухване като при кейк — затова е само 8 грама, символично количество.
Лимоновата кора — само ароматна, не сокът, защото киселината от сока би омекотила тестото излишно. Остъргайте само жълтата част, бялата под нея е горчива.
Малиновият конфитюр е пълнежът, но критерият за замяна е гъстота, не вкус — трябва да е достатъчно сгъстен, за да не изтече през тестото при печене. Боровинков или вишнев конфитюр със сходна консистенция стават без проблем, стига да не са твърде течни.
Формата от 22 см и дебелината от 4-5 мм на тестото не са произволни — по-тънко тесто се чупи при пренасяне във формата, по-дебело остава сурово в средата, докато ръбовете вече прегарят. Притискането към стените на формата с пръсти, не с точилка, е защита срещу спукване на тънките ъгли при печене.
Охлаждането в края не е каприз — горещият конфитюр е течен като сироп и тартата не се реже на парчета, а се разлива. Изчакайте да стегне напълно, поне докато изстине до стайна температура, тогава конфитюрът се е сгъстил обратно и тартата се реже чисто.