AI снимкаПай-слънце с тиквички и бекон
Красив пай във формата на слънце с пълнеж от тиквички, рикота и бекон, с кора от бутер тесто.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 2 бр. Бутер тесто без мая
- 3 бр. Тиквички
- 250 г Рикота
- 2 бр. Яйца
- 100 г Бекон
- 100 г Провола
- Сол на вкус
- Черен пипер на вкус
- Индийско орехче на вкус
- Мак за поръсване
Стъпки
Мием тиквичките, изрязваме връхчетата и ги настъргваме.
Добавяме към тиквичките рикотата и бекона и разбъркваме добре.
Разбиваме едно яйце, добавяме сол, черен пипер и индийско орехче на вкус, разбъркваме отново.
Нарязваме проволата на малки кубчета и я добавяме към пълнежа.
На тава разстиламе един лист бутер тесто и с чиния с диаметър около 12 см отбелязваме кръг в центъра.
Разпределяме пълнежа от тиквички и рикота в центъра и около него, оставяйки 1–2 см от центъра и 1–2 см от външния край.
Покриваме с втория лист тесто и притискаме плътно, за да очертаем централната част с пълнежа и да затворим външния край.
С нож изрязваме 16 клина, без да ги отделяме от центъра на 'слънцето': първо режем тестото на 4 части, после всяка на още 4.
Завъртаме всеки клин на 45° нагоре, за да се вижда пълнежът.
Разбиваме второ яйце и намазваме цялата повърхност на тестото, а в центъра поръсваме мак.
Печем в предварително загрята на 180 градуса фурна с конвекция около 20–25 минути, до златиста коричка.
23 мин
Пай-слънце е по-скоро занимателна геометрия върху кухо бутер тесто, отколкото сложна готварска задача. Отвън прилича на сложна плетеница, а всъщност е два кръга тесто с пълнеж в средата и 16 разрязани, завъртени резена отгоре. Децата се включват с радост точно в тази част — рязането и завъртането на клиновете.
Успехът тук не зависи от точен хронометър, а от две неща: сухота на пълнежа и температура на фурната, достатъчна да вдигне тестото рязко. Бутерът работи на пара — водата в маслените пластове избухва в топлина и тестото се надига на листове. Ако пълнежът пусне много вода, тя киснат долния лист отдолу и той не се надига, а стои плосък и гумен под пълнежа. Затова настърганата тиквичка трябва да е отцедена, не само настъргана.
Готовността не се брои на минути, а се гледа през стъклото на фурната: когато повърхността стане наситено златиста, а не бледо жълта, тестото е готово — бледото значи сурово вътре, прегоряло кафяво значи сухо и без полза от крехкостта на листовете.
Бутерът без мая тук е основата — купен готов, защото домашно бутер тесто е друга, по-дълга история с много часове охлаждане между сгъванията. Два листа стигат точно за една форма с радиус на тава за печене, стандартна у нас. Ако имаш само един голям лист, разрежи го на два квадрата с подходящ размер — важното е двата слоя да съвпадат по форма, за да затворят ръбовете плътно.
Тиквичките дават влага и лекота на пълнежа, но тази влага е проблемът, не предимството. Настъргай ги и ги остави десетина минути в цедка или кухненска кърпа — отцеденото количество вода е по-важно от точния грам тиквичка. Ако нямаш тиквички, тиквата през зимата върши сходна работа, стига пак да се отцеди добре.
Рикотата свързва пълнежа и омекотява вкуса на бекона и провола — млечна основа, не плътен крем. Ако я нямаш, извара или крема сирене, леко разбито, заместват ролята ѝ — критерият е меко, кремообразно сирене без силен собствен вкус, което да поема подправките.
Беконът и проволата носят соленост и мазнина, която компенсира сухото тесто отгоре. Бекон без провола не е беда — всяко твърдо, топящо се сирене като кашкавал върши същата работа, стига да се реже на дребно, за да се разтопи равномерно, а не да остане на буци.
Двете яйца имат различни задачи — едното отива в пълнежа като свързващо вещество, другото само маже повърхността за цвят и блясък. Разбитото яйце на повърхността не е украса за показ, то е причината коричката да стане златиста, а не бледа — захарите в яйцето карамелизират при висока температура.
Фурната трябва да е истински загрята на 180 градуса преди пая да влезе вътре, не просто завъртян термостат — ако тестото тръгне в хладна фурна, парата излиза бавно и слоевете залепват вместо да се разделят. Конвекцията помага коричката да стане равномерна отвсякъде, но дори без вентилатор, само горен и долен нагревател, пая ще се справи — просто гледай повърхността, не часовника.