AI снимкаХрупкави пържени сладки с рикота
Хрупкави пържени сладки с рикота, аромат на лимон или портокал и пудра захар.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 450 г Брашно
- 400 г Рикота
- 100 г Захар
- 1 бр. Кора от лимон или портокал
- 1 ч.л. Бакпулвер
- Пудра захар на вкус
- Слънчогледово олио на вкус
Стъпки
В купа изсипете брашното, добавете бакпулвера, захарта и кората от лимон или портокал и разбъркайте с дървена лъжица.
Добавете рикотата и омесете тестото с ръце, докато стане еластично и гладко.
Увийте тестото в домакинско фолио и го оставете да си почине.
Изсипете тестото върху леко набрашнена повърхност и го разточете с точилка на много тънък пласт.
Нарежете пласта на правоъгълници с нож или назъбено колелце за равиоли. Направете разрез по центъра.
Налейте в тиган достатъчно слънчогледово олио и го загрейте до 170 градуса.
Пържете ги по 2-3 наведнъж, до златист цвят.
Изваждайте сладките с щипки върху чиния, покрита с хартиена кърпа.
Преди сервиране посипете обилно с пудра захар.
Ако желаете да ги изпечете във фурна, подредете ги на тава с хартия за печене и печете при 180 градуса около 20 минути.
20 мин
Какво беше променено
Арахисовото олио беше заменено с Слънчогледово олио, тъй като е по-достъпно и често използвано в местната кухня.
Това са едни хрупкави сладки хлебчета — нещо между гевречка и хрупкав курабиен залък, на които рикотата дава крехкост, а не сладост. Тестото не е сладкарско тесто с яйца и масло, а почти хлебно, стегнато с едно яйце-заместител — самата рикота. Затова и резултатът е различен от класическите пържени курабии: по-леко, по-крехко, с мехурчета като у фунийките за сладолед.
Дали ще се получи, зависи от две неща: доколко сухо е тестото и доколко точно е температурата на олиото. Рикотата пуска влага различно — една е по-суха, друга прилича почти на крема сирене. Ако тестото лепне, ще ви се прииска да сипете още брашно, но не бързайте — почивката му в студено ще свърши тази работа вместо вас.
Втория крак — пърженето — прощава по-малко. Студено олио не пържи, а вари тестото отвътре, докато отвън изгаря на тъмно петно. Затова температурата не е формалност, а условие да стане хрупкаво чак докрай, не само на повърхността.
Някои ще кажат — защо да пържим, нали може просто да изпечем и да е същото. Не е същото: пърженето прави тънката кора мехуресто-хрупкава, а печенето я прави суха и твърда като бисквита. И двете са добри сладки, но не си приличат, затова печенето тук е компромис за тези без тиган с достатъчно олио, не точно съвпадение.
Брашното е гръбнакът — обикновено пшеничено, без претенции. По-важно е колкото точно ще стане тестото: меко, но не лепкаво, защото прекалено стегнато тесто ще се пука при разточването на тънко, а прекалено рохкаво ще се разпада в горещото олио.
Рикотата играе ролята на свързващото вещество вместо яйце и масло заедно. Търсете по-сухата, не прекалено водниста — ако е влажна, тестото поглъща повече брашно и излиза по-тежко. Ако нямате рикота, крема сирене с по-ниска масленост е най-близкият заместител по текстура, но вкусът ще е по-кисел, не толкова мек.
Захарта тук не е за сладост, а за крехкост — малка доза в тестото, останалото идва накрая с пудрата захар. Кората от лимон или портокал е ароматизатора: тя не се усеща като парче плод, а оставя лек намек в заден план. Ако нямате пресен цитрус, малко екстракт или дори ванилия свършват донякъде работа, но без остротата на етеричните масла от кората резултатът е по-плосък.
Бакпулверът тук не вдига тестото високо — той просто пробива малки канали, по които парата да излезе при пърженето, оттам идват мехурчетата и хрупкавостта. Без него сладките биха излезли плътни и гумени.
Почивката на тестото под фолио не е магически ритуал — това е просто време глутена да се отпусне, за да не се съпротивлява при точене. Пропуснете я и тестото ще се свива обратно всеки път, щом вдигнете точилката.
За пърженето: домашен тиган рядко държи стабилна температура, затова следете признака, не термометъра на уреда — ако олиото леко пушка и тестото веднага започва да мехурчи по края, е готово. Пържете на малки групи, за да не паднe температурата рязко — студените парчета тесто крадат топлина от олиото. Готовите сладки прибирайте върху хартия, за да изтекат от излишното олио, иначе остават лепкави, не хрупкави. Пудрата захар се слага чак накрая, защото на горещо се разтваря и изчезва без следа.