AI снимкаГато от картофи
Запечен картофен огретен с яйца и сирена — класически гато в италиански стил.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 1 кг Картофи
- 2 бр. Яйца
- 160 г Моцарела
- 150 г Скаморца
- Зехтин на вкус
- 70 г Пармезан
- Галета на вкус
- Сол на вкус
- Черен пипер на вкус
Стъпки
Измиваме картофите и ги варим в широка тенджера, напълно потопени във вода, поне 45 минути до омекване.
45 минПодготвяме моцарелата: отцеждаме течността, нарязваме я на малки парченца и я оставяме на цедка.
Отцеждаме сварените картофи, оставяме ги да изстинат и ги обелваме.
Прекарваме картофите през преса за пюре в голяма купа.
Към картофеното пюре добавяме яйцата, солта, черния пипер и разбъркваме добре.
Добавяме моцарелата и нарязаната на кубчета скаморца, разбъркваме до получаване на хомогенна смес.
Правоъгълна форма за печене намазваме със зехтин и поръсваме с галета.
Изсипваме сместа от картофи и сирена във формата, като я изравняваме с лъжица или кулинарна шпатула.
Поръсваме отгоре с пармезан и печем в предварително загрята на 180 градуса фурна в продължение на 30 минути.
30 минГотовото гато оставяме да се охлади леко и го сервираме на гостите на стайна температура.
Гато — това е по същество грамаден картофен кюфтен хляб, пълнен със сирене. Италианска кухненска икономия: останало картофено пюре от вчера, малко сирене, което трябва да се изяде, яйце да държи формата — и ето ти ястие, което изглежда претенциозно, а всъщност е спасение на остатъци. У нас никой не би се учудил на идеята — правим го с онова, което е в хладилника, също като баница без кори.
Успехът тук виси на две неща. Първо — картофът да е сух, не воднист, иначе сместа ще потече и гатото ще се разпадне на плоча вместо да стои като пита. Второ — сиренето вътре да се разтопи, но да не изтече навън, докато коричката отгоре стане златиста. Това е дело на температурата и на нищо друго.
Някои ще кажат — не е ли това просто картофен пудинг с презимплично име. Не е. Разликата е в структурата: пюрето тук е носител, не пълнеж, а сиренето е вътрешен слой, не добавка — затова се реже на кубчета, а не се разбърква на пюре с останалото.
За четирима души стига един тиган с размер колкото средна тава за фурна — не повече, инак сместа е тънка и изсъхва, преди сиренето да се разтопи добре.
Картофът е основата и затова трябва да е брашнест сорт — онзи, дето се разпада лесно при варене, не восъчният, дето стои на резени в салата. Вариш го цял, с кората, потопен изцяло във вода — иначе горната част съхне и изсветлява неравномерно, а после тя няма да се смели добре през пресата. Готовността не се мери по часовник, а по нож — влиза ли без съпротива до средата на най-едрия картоф, значи е готов. Ако вариш нарязан на по-малки парчета, пести време, но рискуваш картофът да поеме вода — и тогава пюрето ти ще е лепкаво, не сухо, каквото трябва.
Яйцата тук не са за цвят, а за връзка — без тях пюрето ще се разпадне при рязане, защото няма какво да задържи структурата след печене. Две са достатъчни за килограм картоф; повече правят сместа почти като омлет, по-малко — тя се рони.
Моцарелата и скаморцата правят различни неща и затова са две, не една. Моцарелата се топи бързо и плавно, дава влажност вътре. Скаморцата е по-суха и леко пушена, държи структура и не позволява на цялото да стане каша. Ако нямаш скаморца — твърдо саламурено сирене, дори кашкавал, върши работа, стига да не е прекалено солено, защото солиш и отделно. Ако нямаш моцарела — топено сирене в малки количества приближава ефекта, макар да не е същото.
Пармезанът отгоре не е украса — той прави коричката. Разтопява се и покафенява, преди да изгори, и точно тази граница — златисто, не кафяво-черно — е знакът, че фурната върши работата си, не те трови. На 180 градуса въздухът във фурната е достатъчно горещ, за да пропече краищата, без да изсуши сърцевината — по-ниска температура ти дава бледа, неапетитна кора, по-висока — изгоряло отвън и студено отвътре.
Галетата по стените на формата не е прищявка — тя не позволява на сместа да залепне за метала и да се скъса при изваждане. Без нея рискуваш половината гато да остане в тавата.
И накрая — търпението. Картофът трябва да изстине, преди да го обелиш и пресоваш, иначе ще изгориш пръстите си и ще объркаш текстурата му, защото горещото пюре се сплесква различно от хладното. А самото гато, като излезе от фурната, нека постои — сирената се стягат леко при изстиване и то се реже на правилни парчета, не се разтича по чинията.