AI снимкаЯбълкови тарталети
Крехки тарталети с основа от меко тесто, пълнени с лимонов крем и розички от тънко нарязани ябълки.
Етикетите се определят автоматично според съставките и може да са грешни. Проверете опаковката, ако това е важно за вас.
Продукти
- 2 бр. Яйца
- 100 г Захар
- 80 г Слънчогледово олио
- 380 г Брашно
- 0.5 ч.л. Мая
- 1 бр. Яйце
- 2 с.л. Захар
- 2 с.л. Брашно
- 250 мл Мляко
- 1 бр. Лимонова кора
- 2 бр. Ябълка
- 1 бр. Пудра захар за поръсване
Стъпки
Разбъркваме яйцето със захарта и пресятото брашно до гладка смес, постепенно изливаме горещото мляко, като непрекъснато разбъркваме.
Добавяме настърганата лимонова кора, варим крема на слаб огън, като непрекъснато бъркаме, докато се сгъсти до нужната консистенция.
Прехвърляме крема в купа, покриваме с хранително фолио плътно до повърхността и оставяме да изстине.
Разбиваме яйцата със захарта до светла и еднородна смес, добавяме слънчогледовото олио, маята и пресятото брашно.
Прехвърляме тестото върху набрашнена повърхност и бързо замесваме на ръка до меко, еластично и пружиниращо състояние.
Разточваме тестото с точилка на пласт с дебелина 1 см и изрязваме кръгчета с диаметър 8 см.
Намазваме формичките за мъфини с олио и посипваме с брашно, подреждаме кръгчетата тесто, оформяйки основата, пълним с изстиналия крем.
Разрязваме ябълките наполовина, премахваме сърцевината и нарязваме тънки резенчета с белачка, навиваме ги във формата на роза.
Печем тарталетите в предварително загрята на 180 градуса фурна.
20 минОставяме тарталетите да изстинат и поръсваме с пудра захар преди сервиране.
Тарталетите са нещо средно между кроасан и пай с крем — тестото е бързо втасало, не класическо бутер, и затова се прощава на домашна фурна. Основата е хлебно тесто с малко мая, пълнежът е крем патисиер с лимонова кора, отгоре розичка от ябълка. Нищо сложно, но всяка стъпка пази от конкретна беля — ако я скочиш, веднага проличи.
Успехът зависи от три неща: дали кремът се сгъсти точно колкото трябва, дали тестото остане еластично, а не твърдо като бисквитено, и дали фурната ти наистина държи 180 градуса, а не повече. Домашните фурни често лъжат с 10-15 градуса нагоре, затова гледай цвета на тестото, а не стрелката.
Мит първи: "кремът трябва да ври силно, за да се сгъсти бързо". Не, защото на силен огън брашното загаря на дъното, преди да се разпредели топлината равномерно, и кремът хваща на бучки с вкус на изгоряло брашно. Вари го на тих огън, бъркай без прекъсване — готовността personally се вижда, кремът започва да тежи на лъжицата и оставя следа, която не се затваря веднага.
Мит втори: "ябълковата розичка трябва да е от сурова ябълка, за да остане красива". Не съвсем — ако резенчетата са дебели, розата не се навива, а се чупи. Режи тънко с белачка, не с нож, иначе ще се мъчиш десет минути с всяка роза и ще й се ядосаш.
Тестото: яйца, захар, олио, брашно и само половин чаена лъжичка мая — това не е хлебно тесто за цял ден втасване, а бърз вариант, който минава директно към точилката. Затова месенето е кратко и на ръка — искаш го меко и пружиниращо, не жилаво. Ако месиш дълго с миксер, глутенът се развива прекалено и основата излиза твърда вместо нежна. Ако нямаш прясна мая, сух вариант в еквивалентно количество работи също добре.
Кремът патисиер е класика на френската сладкарница, но механизмът е прост и универсален: жълтъкът и брашното са сгъстители, млякото носи течността, лимоновата кора е ароматът, който се разгръща само в топлина, не в студ. Горещото мляко се излива постепенно именно за да не се пресече яйцето — внезапна топлина го съсирва на люспи вместо да го разтвори гладко. Фолиото директно върху повърхността на крема не е каприз, а пречка против онази суха кожичка, която се образува, щом топъл крем остане открит на въздух.
Ябълките — избирай твърд сорт, който държи форма при печене, а не разпада се на каша. Ако имаш крушa подобен размер и твърдост, минава за заместител, но вкусът се измества към по-сладко. Нарязването с белачка е единственият начин да получиш достатъчно тънки резенчета, които се огъват без да се чупят — проверката е проста, резенчето трябва да се свие в кръг, а не да пропука по средата.
Печенето на 180 градуса е температура, при която тестото се изпича докрай, но кремът не загрубява и не изсъхва отгоре — по-висока температура би опекла розичката отвън, докато основата остане сурова. Двадесет минути е долна граница, истинският знак е златист цвят на тестото по краищата и леко изсушени, леко потъмнели ръбове на ябълковите венчелистчета.
Пудрата захар се слага накрая, не преди печене — на топло тя се разтваря и изчезва, затова чакаш тарталетите да изстинат поне донякъде. Търпението тук е наистина съставка: ако режеш крема топъл или поръсваш захарта върху топла основа, резултатът е разводнен и лепкав вместо спретнат.
За десет парчета са достатъчни продуктите в тази мярка — удобно количество за детски празник или следобеден кафе с гости, не е труд за цял ден, а за един спокоен час покрай печката.
·